Австрийски консултант помага на български мандри

АА: Казахте, че сърцето ви е останало в България. Какво имате предвид?

Ц: Много просто. България е прекрасна страна със страшно мили хора, това е всичко. България доста прилича на Австрия. Аз вече от десет години работя много с България, включително и в хуманитарната област. Но най-вече като инженер-консултант. Опознах българите като симпатични, старателни и интелигентни хора, които имат отлични идеи, но за съжаление – както е и другаде в югоизточна Европа – не им достига капитал. Преди десет години най-напред започнах да помагам с доставките на дрехи и различна апаратура за България. Част от апаратурата в болницата в Елена например съм я набавил и доставил аз – за своя сметка. Повечето уреди са от големи болници във Виена – отлична апаратура, която в момента работи без никакви засечки. Районът Велико Търново, Елена, Омуртаг е с добре развито селско стопанство, но преди десетина години имаше много безработни и много незасети площи. Казах си, че трябва нещо да се направи. Като инженер-консултант вече от петнайсет години обикалям света – Судан, Сибир, Палестина. Научил съм, че най-напред трябва да се използва онова, което е налице. В случая – селското стопанство. Тоест, прецених, че просто трябва добре да се организира работата по събирането и използването на онова, което расте в онзи регион: фураж, плодове, зеленчуци. Започнахме с една малка мандра. Трябва да кажа, че съм бил 30 години шеф на мандра в Австрия и преживях закриването на 38 от общо 42 мандри в Долна Австрия, след като страната влезе в ЕС. Тъкмо една от тези закрити мандри ние закупихме, аз лично взех кредит от банката, за да мога да доставя техниката от австрийската мандра на българските ми приятели. Междувременно тази мандра в Елена вече има дневен оборот от 100 хиляди литра мляко и произвежда прекрасни продукти. Получихме и специален номер-сертификат от ЕС, което е една малка сензация. Така вече имаме право да изнасяме в ЕС. Организирах още две предприятия – в Омуртаг и в Търговище. Край Русе започнах и една друга работа – отглеждане на тикви. Ще попитате: защо тикви? Ами просто установих, че няма достатъчно капитал, че трябва да се произвежда нещо, които иска малко инвестиции и повече труд. Тъжно е да научиш, че многобройни свестни и работливи хора в региона нямат пари дори за дизел за тракторите си, че не могат да си купят семена за посев – пак поради липса на пари. С други думи, установих, че трябва да се работи най-вече по финансирането. Защото хора има достатъчно, квалифицирани хора, площи – също, ноу-хау и развито производство – също, капитал обаче няма. Да, вярно, че досега са можели да получават пари по линия на САПАРД от ЕС, а след приемането на България в ЕС ще идват пари от структурните фондове. Има обаче един сериозен проблем: за да се получат тези помощи, човек трябва предварително да е инвестирал и да представи сметките, а ЕС обикновено покрива само половината от разходите. Но хората от българските региони, където работя като консултант, нямат пари нито за цялостно предфинансиране, нито за 50-процентово финансиране. Банките не им дават кредити, не желаят да отпускат заеми, гарантирани от селскостопанските машини, понеже машините бързо се амортизират. Ето защо ние решихме да разработим проекти не само в България, а и в много други страни по света, тъкмо за такива хора, които се нуждаят от капитал. Тоест когато ни се представи убедителен бизнес-план и когато ние проверим автора му и установим, че е почтен човек – тогава подпомагаме начинанието му без негов собствен капитал. Кредити са със срок на изплащане до 20 години. Всичко останало хората могат сами да направят, ние само набавяме кръвта за това тяло.

АА: Българските мандри доста време имаха проблеми с ЕС заради хигиената. Дали положението вече се подобрило?

Ц: Ние имахме същия проблем. Когато Австрия влизаше в ЕС, години по-рано започнахме да уеднаквяваме стандартите – при пастьоризирането на млякото, например, или хигиенните норми. Няма да крия: всички предприятия в българската хранително-вкусова промишленост – независимо дали става дума за млечната, месопреработващата или зърнената промишленост – ще имат големи трудности в усвояването на тези стандарти. Така, както ги имахме и ние в Австрия. Тъкмо това е моята специалност като консултант. Българските производители могат да купуват бракувана апаратура от Австрия и други страни в ЕС – апаратура, която още е годна и отговаря на стандартите. Така с три пъти по-малко средства ще бъдат в състояние да произвеждат продукция за пазара на ЕС. Защото сигурно е едно: всеки, който иска да доставя хранителни продукти за големите вериги в Европа, трябва да има този овален номер от ЕС, който сертифицира стоката му.

АА: Десетилетия наред сте били комунален политик в Австрия, дълго време и кмет. Какви са впечатленията ви от българската местна политика?

Ц: Тя работи твърде добре, доколкото я познавам. Наясно съм с комуналната политика в Елена, вече съм работил с три различни местни ръководство – веднъж социалисти, после демократи, сега пак социалисти. С всички се разбирам добре, навсякъде имам приятели. Аз самият като кмет винаги съм гледал да работя добре с всички, които защитават интересите на общината. Това го повтарям и на колегите в Елена: “Приятели, не е толкова важно от коя партия сте. Вие сте представители на гражданите на Елена.”