Австрийското председателство на ЕС

Още в началото на австрийското председателство на общността стана видно, че във Виена смятат да решават проблемите главно като ги отлагат. В този смисъл, австрийското председателство удържа изцяло онова, което беше обещало, а то е малко. Важни въпроси просто бяха прехвърляни . За това пък имаше псевдорешения от типа на това, че по повод на критериите за прием на нови членове на ЕС е постигнато единство по това, че в бъдеще трябва да има споразумение около критериите за прием. А Волфганг Шусел просто не би бил това, което е, ако не се опитваше да измести проблемите, с помощта на трикове. В едно интервю за виенския вестник “Ди Пресе” той казва :” Мисля, че Турция ще има друг статут, независимо, че може да става дума за членство в общността”. Как така Турция хем ще стане членка, хем пък няма да е ?! Формално значи да, но реално – не. С тази магическа формула Шусел иска да задоволи всички страни в конфликта. В същото време е очевидно, че Турция няма да се задовори с някакво членство – втора класа.

Естествено, че Шусел има право, когато по повод европейската конституция казва: “ ЕС може да съществува и без нов договор”. Всичко си остава по старому, значи. Изтъкваната от всички страни нужда от либерализация на общността ще замре, със или без конституция. Разликата обаче и тук е по-скоро на мисловно ниво: Тя в това, дали ситуацията просто се приема като такава или пък даже я оценяват като положителна.

Що се отнася до социалната сигурност в европейското пространство – и като се абстрахира човек от някои модни пи-ар- понятия от рода на флексикюрити / комбинация между флексибилити – подвижност и секюрити – сигурност/ - става видно, че общността не разполага с нищо. Там където Комисията се ангажира активно, даже могат да се очакват и нови влошавания. Нека си спомним само за незначително променената директива за услугите. Още отсега, източногермански автобусни фирми превозват австрийски ученици до Флоренция. Там където цената е най-важни критерий, всичко останало остава без значение. Кой го е грижа за щетите за околната среда от множеството излишно пропътувани километри, за безсмислено използваната инфраструктура или пък за тормоза над шофьорите? Решаващи са само непосредствените разходи, каквито и да са останалите последствия. Това е законът на пазарната икономика, който е напълно сляп и глух за всичко, които не фигурира в финансовия космос на пазарноикономическия канон.

Макар, действията на политически известните фигури да внушават нещо различно, безпътицата е очеидна. Но нима решителността в подобна ситуация не е по-голямата беда в сравнение с нерешителността? Така погледнато, неуспехът на австрийското диригентство, остава сравнително по-приемлив.

“Много фолклор, отлични пасти, перфекта инсценировка “ – такама равносметка на изминалите 6 месеца под австрийско председателство направи вестник “Ди Пресе”. С това можем да се съгласим напълно. Поднасяха се достатъчно неща на трапезата. Винцето беше добро , пастите бяха вкусни, а и рамковата програма не беше за подценяване. Не са малко онези, които имат повод да са тъжни, сега, когато това кулинарно интермецо приключи. На често задавания въпрос “ Накъде върви Европа?”, във Виена предизвикателно отговориха с: “Да идем първо да хапнем по нещо”. Повече от три четвърти от австрийците са горди от австрийското председателство. Това е твърде много , като се има предвид, колко евро-скептично е австрийското население. Във всеки случай, усещаше се значението, което на практика не нъществуваше.Благодарение на Шусел. За някои подобни инсценировки имат голям смисъл. Ако австрийското председателство се разглежда от перспективата на политическите амбиции на Шусел, то то е протекло добре. Само до преди няколко месеца никой не смяташе подобно нещо за възможно, а сега новия канцлерски мандат от есента изглежда така реално достижим....