1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Автентичен ли е черепът на Моцарт?

6 януари 2006

В годината на Моцарт честванията и тържествата за 250-тия рожден на композитора ще бъдат много, няма да липсват явно и сензациите. Сензационно научно съобщение за черепа на Моцарт обещава, например, в края на седмицата австрийската телевизия. По този повод вестник "Ди велт" публикува в последния си брой закачлив материал за медийното пристрастие към юбилеите и годишнините.

https://p.dw.com/p/Aui4
Знаменитите "Моцарткугелн" - шоколадови бонбони с пълнеж
Знаменитите "Моцарткугелн" - шоколадови бонбони с пълнежСнимка: dpa - Bildarchiv

Каквото Бетовен може, Моцарт отдавна го умее. След като преди три седмици в Калифорния бяха идентифицирани части от черепа на Лудвиг ван Бетовен, изследователите на Моцарт бързат да наваксат. Добрата вест е, че може би наистина разполагат с черепа на Моцарт. Отрезвяващата вест пък е, че ако е така, то черепът отдавна е бил на наше разположение. Остава съмнението дали черепът действително е налице или пък не е. От 1902 г. в Залцбургския “Моцартеум” се съхранява черепна кост, която сега, по повод 250-та годишнина от рождението на композитора отново се разглежда под лупата. Въз основа на ДНК-анализ на Моцартова къдрица и костен фрагмент от племенницата на Моцарт Жанет експертът по съдебна медицина Валтер Парсон от Инсбрук е направил зашеметяващ извод. “Резултатът е недвусмислен”, заяви той. Но какъв точно е резултатът, ученият ще оповести едва тази неделя по австрийската телевизия в документалното предаване “По следите на Моцарт”.

В наши дни сензационните научни съобщения се поднасят, така да се каже, на подходящи медийни порции: с музикално въведение, фанфари и кресчендо. Ако не знаехме, че на 27. януари с гръм и трясък се задава голямата годишнина, 250-ия рожден ден на Волфганг Амадеус, щяхме да се догадим за това от развлекателно-информативната медийна драматургия. Автентичен ли е или не черепът, “спасен” на гробището “Санкт Марксер” през 1801 г. от виенския гробокопач Йозеф Ротмайер? Кой се интересува наистина от това? От подобни съобщения научаваме поне нещо за отношението ни към музиката. В концертния живот на симфоничните ни оркестри и соло изпълнители Моцарт отдавна играе далеч по-незначителна роля, отколкото в австрийската сладкарска индустрия /”Моцарткугелн”, шоколодовите бонбони с пълнеж/. Цялата медийна бомбастичност, към която се числи и въпросната хроника на покойника, показва абсурдното ни чувство за вина към един човек, от който в действителност не се интересуваме особено. Добре, че поне съдебната медицина си спомня сега за него. Впрочем, през 2006 ще отбележим кръглите годишнини на Фройд, Шуман и Шостакович. От сега можем да предугадим: Моцартовият череп няма да остане единствен за годината. Нито пък най-автентичният.