Автоцензурата в медиите на САЩ

По време на война климатът за свободната и критична информация на независимите журналисти става суров. Това е в сила и за страна като САЩ, където свободата на печата е неотменима част от практикуваните конституционни права. Пример номер едно: министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд. Той е твърде известен с опитите си да направлява журналистическата информация в съвсем определена посока. По време на похода към Багдад преди една година на т.н. ”ембедед” т.е. прикрепените към бойните части журналисти беше позволено да навлязат, качени на американските танкове в окупирания Ирак, съвсем в стила на Джон Уейн. Военните кореспонденти обаче бяха старателно подбрани и подчинени на строгите правила, наложени им от Пентагона относно предаваната информация. Рецептата се оказа успешна, войната отшумя по медиите до голяма степен без критични коментари като голям медиен спектакъл на американска сцена. Една година по-късно негативната информация и кадрите от все нови и нови покушения, са решаващи за представата за войната и в самата Америка. За Доналд Ръмсфелд все по-често това е причина да порицава пресата:

Ръмсфелд:

”В среда, където определящо е насилието, се изисква наистина много смелост да се води борба за правото и реда, за свободата и за представителен обществен ред. В Ирак има много такива хора, но за тях вестникът нищо не пише. Информира се само за критиците и злосторниците”.

Американската преса обаче далеч не е във всички случаи така критична, както смята Ръмсфелд. Пример втори: когато в началото на април четирима цивилни американци бяха варварски убити във Фалуджа, а тленните им останки – поругани от ликуващи иракчани, много малко американски вестници публикуваха на първата си страница снимка от инцидента, макар и навсякъде съобщението да беше на предно място. Един от малкото вестници, които се осмеляват да публикуват някоя от жестоките снимки на заглавната си страница, ”Чикаго Трибюн”, трябваше да преглътне сериозни укори от възмутените си читатели. Джордж де Лама, заместник-издателят на Чикаго Трибюн казва:

Де Лама:

”Повечето читатели бяха много развълнувани и на мнение, че и съобщението без илюстрация би било достатъчно. Някои критикуваха, че фотосите са обидни за семействата на загиналите и биха могли да травматизират деца. Приехме това много сериозно, но в крайна сметка считаме за много по-лошо да не се публикуват снимките – защото в крайна сметка, това се беше случило на този определен ден.”

Да се говори за открита цензура на печата в САЩ би било абсурдно, по-скоро тук намира израз един вид субтилен натиск, вследствие на напрежението, създаващо се между очакванията на читателите, зрителите или слушателите и интересите на издателите и продуцентите. Пример номер три: в петък миналата седмица авторитетният журналист от телевизия ЕйБиСи Тед Копел възнамеряваше да прочете в ефир имената на всичките над 700 американски военнослужещи, загинали в Ирак, но групировката Синклер Броудкастинг, която е собственик на голяма част от местните станции на ЕйБиСи, забрани излъчването на предаването с обосновката, че то не отговаряло на интересите на американската общественост. С излъчваните си ТВ-програми Синклер Броудкастинг достига 24 на сто от домакинствата в САЩ. Имащите кабелна телевизия все пак успяха да видят предаването. За журналиста-ветеран Даниел Шор от общественото радио ЕнПиАр, потискането на подобни предавания не е случайно:

Шор:

”Не мога да се отърся от подозрението, че президентът Буш, който все още не е посетил нито едно погребение на загинал в Ирак войник, просто не е заинтересован, жертвите от войната да събуждат вниманието на медиите, убитите в една война, която на първи май миналата година още не беше свършила.”

В тази рамка се намества и директивата на Пентагона, забраняваща, да се снимат ковчезите на загинали войници. Когато наскоро сътрудничка на частна авиокомпания, въпреки забраната прави такава снимка, само за да покаже, колко добре се грижи компанията за ковчезите, тя е тутакси уволнена. Лошият й късмет се състоял в това, че редакторите на вестник ”Сиатъл Таймс” публикуват рядката снимка на страниците на вестника.