Агентите на ЩАЗИ във федералната република през 70-те години

...разсекретяването на архивите се подчинява на строги правила.

Един въпрос обаче предизвика медийното внимание през поселдните дни:Защо службата за разсекретяване на архивите на ЩАЗИ не представя най-новите данни за агенти на ГДР във федералната република през 70-те години?

Зад този въпрос, задаван последните седмици в медиите, се крият най-вече упреци срещу Мариане Биртлер, федералната пълномощничка за архивите на тайните служби на ГДР – ЩАЗИ. Берлинският политолог Манфред Вилке беше най-директен: Мариане Биртлер, според него нямала изгода от това, да публикува имената на западногерманските сътрудници на ЩАЗИ, защото се страхувала, че това ще й коства поста и кариерата. Биртлер отхвърли обвиненията като абсурдни.

Става дума за архивните данни, наречени Розенхолц, попаднали след падането на Берлинската стена най-напред в ръцете на американците. След като Вашингтон все пак ги върна на Берлин, екип от експерти ги обработи в доклад, който Мариане Биртлер още не е публикувала. Причина за вълненията в пресата е изтеклата информация, че в периода от 1969-та до 1972-година в германския Бундестаг е имало 43-ма от депутати, установили контакт с тайните служби на ГДР –Щази.

Според Биртлер от архивите не става напълно ясно, които от тези депутати са били сътрудници и кои са били следени от ЩАЗИ. Експерти в управляваната от Биртлер интитуция твърдят, че 90% от регистрираните в така наречения архив Розенхолц са били следени, т.е. жертви на Щази. От 43-мата депутати в Бундестага за споменатия период сътрудници на източногерманските тайни служби са били само трима: по един от либералната, социалдемокартическата партия и християндемократическия съюз. За тях е напълно ясно, че са работили съзнателно за ЩАЗИ и Биртлер назова директно имената им, като към тях тя прибави още две – на депутати, които са се съгласили на сътрудничество по-късно – през 70-те години.

В интервю за последния брой на вестник “Ди цайт” Мариане Биртлер се чуид на медийната шумотевица, ри положение, че казва тя, имената на тези депутати са отдавна известни. “Естествено, добавя тя, ние се подчиняваме на изключително строги правила при разсекретяването на архиви и имена. Т.е. лица, за които не се знае с абсолютна сигурност, че са сътрудничели на ЩАЗИ , се смятат за преследвани от ЩАЗИ и са под пълната заклира на закона. Мариане Биртлер не се уморява да повтаря този принцип. През февруари тази година в интервю за Дойче Веле тя каза:

Трябва много добре да преценяваме между закрилата на правата на личността и интереса от разсекретяване на досиетата.

Според Мариане Биртлер в архивите Розенхолц ясното разграничаване между сътрудници и преследвани е затруднено от използваната от ЩАЗИ нова методика, а именно интересът към дадена личност, без значение, дали като сътрудник или жертва, е означавал автоматично и интерес към цяла група от хора, свързани с тази личност. Всчики те присъстват като имена в архива. Вторият проблем произтича от това, че архивът Розенхолц, представящ информация за агентите на ЩАЗИ в Западна Германия обхваща периода само до 1988-ма година. С други думи, западногерманците, приели да сътрудничи на ЩАЗИ през пролетта на 1989-та година, например, не могат да бъдат разкрити. Освен това, припомня, Биртлер, когато САЩ връщат архива Розенхолц обратно на Германия, местните експерти забелязват веднага, че някои от картончетата в раздела на буквата ”л” липсват. Освен това в Берлин е върната само онази част от архива, отнасяща се до германски, но не и чужди граждани, сътрудничели на ЩАЗИ и живяли на територията на федералната република.

С всички тези аргументи Мариане Биртлер защити тезата си за това, че никой няма полза от прибързано публично оповестяване на експертния доклад за архива Розенхолц. Биртлер обеща това да стане през 2007-ма година.