Акцентите в германската преса на 5 май

Светът е призован да участва в една креативна надпревара – пише по този повод Еслингер Цайтунг. Като изтъква, че е възможно да се реагира относително бързо при екстрени обстоятелства, позовавайки се на глобалната борба срещу газовете, предизвикващи парников ефект. По отношение на емисиите от въглероден двуокис все пак ще е по-трудно. Но човечеството няма алтернатива. Изчакването със сигурност ще излезе по-скъпо. Защитниците на по-различния икономически подход, залагащи на ефективността и интелигентните решения, са дали посоката: става дума за максимално широкото приложение на възобновяемите енергийни източници като соларните технологии, водната и вятърната енергия и мерките за пестене на енергия.

Берлинер Цайтунг е на мнението, че защитата на климата не би могла да бъде оставена на икономиката. Броят на нарушените обещания при опазването на климата е легендарен, защитата на климата все още изобщо не заема водещо място в бизнесплановете на предприятията – точно обратното. Глобализацията от 90-те години доведе дотам, че фирмите целенасочено изнасят производствата си в държави като Китай, защото там са ниски не само заплатите, но и стандартите за опазване на околната среда. При тази логика – на увеличаване на конкурентноспособността чрез увреждащи климата производства, няма как да се очаква, че икономиката ще се справи сама. Необходима е политика, насочена към всеобщото благосъстояние. Като за разлика от 90-те години, сега политиката, легитимирана от доклада за климата на ООН, би могла да получи много по-голяма тежест.

Тюрингер Алгемайн отбелязва, че само няколко минути след постигането на експертното споразумение в Банкок, в Германия отново пламва дебатът за и против ядрената енергия. Без да се казва нищо ново, но е достатъчно и това да се подхранват съществуващите съмнения, щом мнозина отговорни лица от политиката и икономиката така и не са осъзнали сериозността на положението. Както изтъква Берлинер Моргенпост – остават само още осем години, в които би могло да се повлияе на промените в климата. При това нужните технологии отдавна са налице. Това е добрата новина. И сега политиците и представителите на икономиката трябва най-после да се задействат. Което всъщност е и същинското предизвикателство. Тъй като докато индустриалните държави биха могли относително безпроблемно да отделят необходимите за защитата на климата средства, за развиващите се страни това не е така. Те искат подкрепа от богатите държави. И именно на това място се провалят всички преговори по климата до момента. Тласък за защитата на климата ще се появи едва тогава, когато международната общност разбере, че редукцията на парниковите газове ще е от всеобща полза. Шварцвелдер Боте се спира на третата част от доклада за климата на ООН – тази част, която съдържа надежда. Още не е твърде късно – ако се включат всички заедно. Като точно в това отношение съмненията са значителни. Когато става дума за защитата на климата, най-големите замърсители на околната среда – Съединените щати, Русия, Китай, Япония и Индия – остават встрани от обвързващите договорености. Но и държавите-членки на Европейския съюз в никакъв случай не са изпълнили задачите си. ООН даде посоката – остава да се види какво ще бъде решено на срещата на върха на Г-8 през юни в Хайлигендам. Дали най-после думите ще бъдат последвани и от дела.