Акцентите в германската преса на 8 януари

Но преди това - коментарът на "Берлинер Цайтунг" за изхода от изборите в Грузия:

Саакашвили затвърди позициите си на поста.

Същевременно резултатите очевидно изключват изискването за нов обществен договор за кавказката република. А само един такъв договор, не изборите сами по себе си, би могъл да сложи край на политическата криза в страната. Голямото количество гласове, дадени за противниците на Саакашвили, показва, че на Грузия не й стигат само стабилизацията и икономическият подем. По време на втория си мандат президентът би трябвало да изведе страната си напред не само в икономическо, но и в демократично и правово отношение. Ако той не разпознае този сигнал от изборите, следващият път не го чака нищо добро.

Предизборната борба има свои собствени закони,

пише "Остзее Цайтунг", но има предвид не Грузия, а предстоящите гласувания за членове на Ландтаг в три от федералните провинции. Та - само така може да се намери обяснение как така едно нападение, извършено в мюнхенското метро, властва от седмици в политическите дебати. Партиите-членки на управляващата коалиция се нахвърлят една на друга по такъв начин, като че ли става дума за надминаване на фактическото насилие с вербално. Дебатите по начина за санкциониране на младежката престъпност вече излязоха от контрола на политиците. И вече служат само на онези, чиито млади поддръжници охотно биха посегнали към бухалките. В същия ред на мисли "Манхаймер Морген" констатира, че предизборните битки досега никога не са били израз на професионален подход към съответните теми, да не говорим за диференцираните решения. Те предлагат просто една платформа за вербални агресори като депутата от Християндемократическия съюз, който иска да защитава свободата на Германия в контекста на последните нападения в метрото, а не в Хиндокуш. Не - тези, които търсят обяснението за младежката бруталност в твърде меката педагогика, малодушните прокурори и вялите съдии, не са прави. Нещастието на политиците е, че първо проспиват разрушителното развитие, след което реагират с голи призиви. Към дебатите би се проявило много по-голямо доверие, ако не бяха пламнали именно по време на предизборната кампания. Защото принципно не са погрешни.

Наистина ли съдиите са твърде меки?

Пита Тагесшпигел. Според изданието определено е дразнещо, ако се говори за случаи като този в берлинския квартал Марцан - където жертвата на извършено от младежи нападение получава тежки наранявания, но извършителите не влизат в затвора, тъй като един съдия смята, че деянието им не е достатъчно тежко. Но пък също толкова дразнещи са всемогъщите фантазии на политиците, които смятат, че могат да окажат директно влияние върху приложението на законите, което означава - върху съдиите. Които, обаче, са свободни да взимат решенията си. Но за разлика от политиците трябва да ги обосновават. И определено има почва за критика.

Според "Райн-Некар-Цайтунг" насилието, извършвано от младежи с чуждестранен произход, е най-вече

проблем на възприемането.

По-точно - проблем, който политиците твърде дълго не бяха регистрирали, и ето - че им се отвориха очите точно по време на тази предизборна кампания. Единственото, което е постигнато при дебатите до момента - да се провокират имитатори, от което несигурността се увеличава още повече. "Нордвест Цайтунг" е на мнението, че макар исканията от страна на Християндемократическия съюз за по-строги наказания да са популистки, те принуждават социалдемократите да се отбраняват. И докато младежката престъпност владее заглавията, социалдемократите не биха могли да отбележат никакви точки. Но пък надали споровете ще издържат до деня на изборите.