Акцентите в днешната германска преса

Започвам с прогнозата на седмичника Ди Цайт: Светът, или най-малкото германският свят, който ще влезе в 2008-ма само с 3 милиона безработни /до неотдавна бяха пет милиона/, би трябвало да обърне страницата с умерен оптимизъм. При положение, че икономическият растеж е стабилен, а котировките на мирните акции в класическите зони на напрежение от Средния до Далечния изток нарастват. Оттам нататък - за борсови посредници като журналистите важи максимата на легендарния баскетболист Йоги Бера: никога не правя прогнози, особено що се отнася до бъдещето.

Мителдойче Цайтунг се спира на състоянието на Европейския съюз и заключава, че Общността се превръща в европейската ръка на Обединените нации. По този начин Европа прави крачката от чисто пазарното сдружение, проектирано като противотежест на глобализацията, към политическо обединение, каквото до момента никой не е искал. А ето, че то става факт. Това е успех, тъй като - извън добрите и не толкова добрите директиви - 27-те държави-членки са разбрали нещо, което е част от същността на тази общност: тяхната политика е алтернативата на военната интервенция или на стремителното въоръжаване. Европейският съюз разполага с опитни администратори, с юристи и полицаи, не само с войници. Европа е единствената политическа сила на световната сцена, която залага на този вид политика през 21 век.

Щутгартер Цайтунг разглежда отношенията с Русия, като отбелязва, че най-малкото по име Русия е федерация. Каквото, впрочем, беше и Съюзът на съветските социалистически републики - държавен модел, който Путин реставрира с много любов към детайла за осемте години на своето управление. Част от който модел е и силното потискане на опозицията, както и послушните медии, и зависимите съдилища. Резултатът: строгият централизъм може невъзпретятствано да продължи да се поставя над конституцията, като чийто гарант бе избран навремето Путин. Както пише там - цялата власт е на народа. Който един ден сигурно ще потърси отговорност на своя тъмничар.

Хайлбронер Щиме анализира коледното послание на Папа Бенедикт 16, подчертавайки, че светият отец предупредително слага пръст право в глобалната рана и заклеймява безотговорното отношение към околната среда. При третото си явяване на Коледа като глава на римокатолическата църква папата показа ясно от каква изключителна важност е за него охраняването на сътвореното. Промените в климата, изчерпването на ресурсите, катастрофалните последствия най-вече за най-бедните държави и произтичащите от всичко това бежански потоци - Бенедикт с право изтъкна тази тема в челото на дневния си ред.

За редица днешни германски вестници водеща тема е защитата на децата - след оповестяването на поредния случай за три невръстни хлапета, убити от майка им. Както пише Килер Нахрихтен - зачестилите напоследък съобщения за мъчения и престъпни изоставяния на деца разтърсиха обществото и го накараха да се вгледа най-внимателно в съдбата на "пренебрегваните" деца. И няма нищо чудно в това, че темата за благосъстоянието на децата присъстваше във всички църковни коледни послания. Изречените голи истини - че децата имат нужда от защита, от човешка топлина, от внимание, сигурност и уют, трябва да са достигнали по Коледа не само до ушите, но и до сърцата. Същевременно германците са изпълнени с опасения от нарастване на враждебността спрямо децата и от социален мраз. До голяма степен оправдана загриженост, тъй като едно общество, което игнорира децата, се отучва да обича. По същия повод Меркише Алгемайне излиза с препоръката какво трябва да направи държавата: всичко, на което е способна за ранното идентифициране и отстраняването на заплахите за децата в тежко семейно и социално обкръжение. За това могат да помогнат както задължителните периодични лекарски прегледи, така и по-добрата организация на службите за децата и юношите, но на първо място - по-доброто свързване на отделните звена.