Акценти в германската преса на 10 октомври

Новият баварски министър-председател Бекщайн направи добро впечатление още при поемането на длъжността – отбелязва Швебише Цайтунг. И възкресява спомените за Алфонс Гопел, управлявал с много хъс провинцията, при това значително по-дълго време, отколкото всички негови наследници на поста, макар в началото да е бил смятан за временно решение. Ако е умен, Гюнтер Бекщайн би трябвало да избере него за свой патрон, а не основоположника на Християн-социалния съюз Франц Йозеф Щраус, когото Щойбер възхваляваше дотогава, докато и на самата партия й дойде в повече. Времената, в които Бавария искаше да демонстрира превъзходството и силата си на останалата част на света, са отминали отдавна. Сега става дума за корекция на слабостите, които до момента се пропускаха умишлено. Именно към тях се числи и големанството, което винаги е било чуждо на Бекщайн. Според Нордбайришер Курир базата, на която се основава кариерата на Бекщайн, съдържа ред и законност, християнски ценности, впечатляващ либерализъм спрямо инакомислещите, но също така – значителни възможности за прокарване на собственото мнение. От 63-годишния нов премиер определено могат да се очакват промени в климата на управление. Звездата, която досега бе Едмунд Щойбер, ще бъде заместена от екипното ръководство. Бекщайн ще се опита да интензивира както сътрудничеството между членовете на кабинета, така и отношенията в самата фракция. Ето и становището на Райн Цайтунг: След 14 години ерата Щойбер приключи, но всъщност не е. Тъй като в лицето на Гюнтер Бекщайн начело на свободната държава Бавария застава класически привърженик на Щойбер. Най-вероятно 63-годишният нов премиер ще продължи като един вид принц-регент да върви по стъпките на сваления крал Едмунд Първи.

Абендцайтунг се вглежда от друга страна към личността на новия баварски министър-председател, като акцентира, че за първи път в историята на свободната държава Бавария тя ще се управлява от протестант-франконец. Така че никой вече не би могъл да каже, че в провинцията няма мултикултурност. Същевременно – положителните промени винаги са добре дошли. Най-малкото по отношение на стила – екипен дух, непретенциозност, съзнание, че човешко разбиране съществува и извън стените на канцеларията – това вече е нещо. Остава да се надяваме, че постът няма да предизвика деформации. В коментара си Зюддойче Цайтунг изтъква, че с Гюнтер Бекщайн най-високият правителствен пост се поема и от най-популярния политик на Християнсоциалния съюз. Той е анти-Щойбер, човек, който е силен точно там, където бяха слабостите на Щойбер, заради които в крайна сметка и той си отиде: Бекщайн умее да общува с хората, има чувство за хумор и за самоирония, говори свободно и непринудено, дори признава, когато не знае нещо. Всичко това са черти, които много липсваха на Щойбер не само в очите на Християнсоциалния съюз, но и за цялото население на Бавария.

Франфуртер Алгемайне Цайтунг отбелязва и удостояването на Петер Грюнберг с Нобеловата награда за физика, като изтъква, че след Теодор Хенш той е вторият германец-лауреат на отличието, който и живее в Германия. Но би било твърде рано да се смята, че това е свидетелство за нова тенденция. Министерството на изследванията и нацията не бива да възприемат наградата на Петер Грюнберг като ложе, на което да се излегнат. И няма никаква нужда да му се правят помпозни тържества на Бранденбургската врата – достатъчен ще е честният интерес към неговите изследвания. 68-годишният учен постоянно идва в лабораторията, за да не изостава от развитието и “да учи от младите”, както казва. Един истински национален герой.