Акценти в германската преса на 21 май

Берлинският тагесцайтунг напомня, че през март много от германските депутати се съгласиха с изпращането на разузнавателни самолети Торнадо в Афганистан скърцайки със зъби, надявайки се същевременно, че оттук нататък нещата ще се развиват добре. Но когато през есента предстои да се вземе следващото решение за Афганистан, дебатите би трябвало да се проведат много по-честно. Най-малкото едно твърдение вече няма да има как да се поддържа – че северен Афганистан, където са разположени войниците от Бундесвера, е сигурно място.

За войниците и за техните семейства би било болезнено, ако убийството на тримата в Кундус предизвика сега само един повърхностен политически дебат – пише Зюддойче Цайтунг. Естествено е с право да бъде поставен въпросът за смисъла на мисията в Афганистан, тъй като атентатът от събота допълнително ще стимулира вече започналата още миналата есен в Бундестага дискусия за удължаването на мандата в Афганистан. Но този дебат трябва да се проведе сериозно и откровено – политиците са длъжни да направят това за жертвите.

Позицията на Ландесцайтунг е – войниците от Бундесвера няма да донесат на Афганистан мир, но ще увеличат шансовете за мир в страната. Само че не бива и в бъдеще да се използват досегашните етикети – за спокойния север и размирния юг – както доказа нападението на талибаните. Враговете на Запада отдавна се отнасят към Бундесвера като към военен противник. Потупването по гърба заради строителството на училища на север, докато на юг съюзниците кървят, е цинично. Разделението на мисията трябва да отпадне. Само в този случай мисията на Запада в Афганистан може да има шансове за успех. Мюнхенският Абендцайтунг изтъква, че германският път, включващ близост с местното население в търсене на контакти и доверие, залагащ на помощта и възстановяването, вместо подобно на американците да се хвърлят бомби, извън което се пребивава в бункери, е именно правилният. Това нападение бе едва третото смъртоносно спрямо Бундесвера в рамките на пет години – казано по всякакъв друг освен циничен начин. И то при положение, че германците ежедневно са сред народа, респективно представляват лесна мишена. Т.е. – ако някой път функционира в Афганистан, това е този. И Франкфуртер Алгемайне Цайтунг изтъква, че колкото по-голяма е близостта на войниците до ежедневието на хората, толкова по-лесно могат да се направят плановете за нападения. А ако пък войниците се барикадират, то нито биха могли да защитят населението, нито пък биха могли да насърчат развитието на страната, а най-малко – да отблъснат склонните към прояви на насилие бунтовници, стремящи се към властта. Бундесверът не разполага с друга тактика, която да е сигурна и да обещава успех. Когато стане дума за удължаването на мандата на Бундесвера, Бундестагът няма да може да даде никакви гаранции за сигурност на войниците, които предстои да бъдат изпратени в Афганистан в бъдеще. Той няма да може да направи нищо по-различно от това, което сега правят членовете на правителството и гражданите – да се поклони пред мъртвите.

И накрая – Лайпцигер Фолксцайтунг: някои представители на Лявата партия сметнаха, че могат да извлекат политически активи, ако натоварят федералното правителство с отговорността за терористичните жертви в Кундус. Което напомня на политическо престъпление. И не е много далеч от обезумялата от ярост идеология в Афганистан, разпалваща конфликта с международните мироопазващи войски. Евтините решения не вървят. Сред тях би могло да бъде преждевременното изтегляне на войниците от ИСАФ. Но най-късно през есента – при предстоящите дебати в Бундестага за удължаването на мандата на германските войници, ще е нужна проявата на откровеност. Дали действително тази мисия в обкръжението на Ирак би могла да доведе до мир? Свързан с този е и следващият въпрос: дали удължаването на мандата ще е достатъчно отговорно, щом той не може същностно да се постави под въпрос пред управляващите. Съмненията са задължителни.