Акценти в германската преса на 27 септември

Меркише Одерцайтунг отбелязва, че действително канцлерката Ангела Меркел има право в своя анализ, че Съветът за сигурност на ООН вече не отразява истинското съотношение на силите в света, но основните актьори на световната сцена стигат до различни видове заключения по този повод. Респективно – Германия лесно би могла да се оплете в мрежа от интереси и интриги..Затова и реформата в Съвета за сигурност, по която се дебатира от почти четвърт век, изглежда по-скоро безперспективно начинание. Държавите-постоянни членки не биха искали да се откажат от правото си на вето. Но пък разделението на обществото на три класи – от постоянни членки с право на вето, постоянни членки без такова право и непостоянни членки – само би задълбочило разцеплението в ООН. Продължавам със становището на Мителбайрише цайтунг: От встъпването си във власт Ангела Меркел се стреми към постигането на външнополитически баланс. Освен това след успешното председателство на Европейския съюз германската канцлерка разполага с достатъчно престиж, за да поиска по-голяма отговорност за страната си в Обединените нации. Приоритет за Меркел би трябвало да бъде съответстващото представяне на Германия според приноса й към световния мир. В което отношение важна роля играят и конкретните планове за бъдещето на Бундесвера и осигуряването на изобилен бюджет за министерството на развитието. Райн Цайтунг подчертава, че реформата в Съвета за сигурност е твърде важна, за да се превръща в политическа игра. Държави като Германия, Япония, Индия и Бразилия трябва спешно да бъдат преоценени. И Африка също има нужда най-накрая от едно постоянно място. Меркел има право: държавите, разполагащи с вето, трябва да надскочат сенките си и да отворят пътя за реформи. Но колкото и енергично да апелира канцлерката, докато тези от голямата петорка запазват твърдоглавието си, думите й ще бъдат само за протокола. Ето и становището на Меркише Алгемайне: Ангела Меркел предостави по-нататъшните усилия за стремежа на Германия към постоянно място в Съвета за сигурност на външния министър Франк-Валтер Щайнмайер. Но и той няма много какво да стори: в геополитиката всъщност не става дума за позиции /в променената световна конфигурация на силите/, за честност и добри основания, а в много по-голяма степен за хладна пресметливост. А и държавите-постоянни членки няма защо да бързат с една реформа, в края на която техните гласове вероятно ще тежат по-малко.

Ето и какви коментари предизвиква в днешната германска преса развитието на ситуацията в Мианма. Военните в страната започнаха да стрелят – пише Тюрингер Алгемайне, добавяйки, че съществува заплахата от сблъсъци като през 1988-ма година, които доведоха до смъртта на 3000 души. Наистина – Западът иска да окаже натиск срещу режима, но той отдавна прави това без какъвто и да било ефект. 375 имена на висши функционери са в списъка на Европейския съюз за забрана за влизане на територията на общността. И в Съединените щати още президентът Клинтън забрани търговията със стоки от Мианма. Но точно както и преди се намират банки в данъчните оазиси и държави, проявяващи симпатия към генералите на правителствени постове. И както в редица други случаи – начело е Китай. Това, че той сега отправя призиви за умереност към военните, не може да заблуди, че заедно с Индия всъщност биха могли да обезмислят всички видове санкции. И Остзее Цайтунг е на мнението, че ключът за решаването на проблемите в Мианма е в Китай. Сделките с военните се развиват по най-добрия начин, а и Бирма предлага стратегически важен достъп до Индийския океан, който Пекин не би желал да изпусне. Всички усилия на Запада за мирно демократично развитие на 58-милионния народ биха допринесли твърде малко, ако и Пекин не бъде привлечен за каузата.