Акценти в германските медии на 29 юни

Ханделсблат отбелязва, че отвличането на израелския войник от страна на палестинците осигури на правителствения ръководител допълнителен аргумент за даването на заповед за акция на войските. Тъй като провеждането на мащабна военна офанзива в ивицата Газа се обсъжда отдавна и за нея настояват от дълго време насам много от израелците. И излиза, че палестинските политици пропуснаха още един шанс – откакто миналата есен Израел се изтегли от ивицата Газа, те така и не успяха да отвърнат на предизвикателството за изграждането на собствена държавност. Никой не може да установи правосъдие и ред в палестинските области. И затова не би било възможно и да се спрат ракетните нападения срещу Израел. Продължавам със становището на Визбаденер Курир: Шест години след споразумението от Кемп Дейвид между израелците и палестинците враждуващите страни в Близкия Изток успяват отново и отново да предизвикат ескалация на насилието. Едните извършиха отвличане, другите пък подхаванаха пак инвазионните си действия, въпреки, че по този начин само биха могли да стигнат до задънена в политически план улица. Изглежда, че в Близкия Изток никой така и не си вади никакви поуки. Както и преди – каруцата се слага пред коня: определено действие предизвиква определен рефлекс – така че на екстремистите никак не им е трудно да подтикнат правителствата към действия в определена посока. И Остзее Цайтунг пише, че от изтеглянето на израелската армия през лятото на 2005-та година до днес на палестинците не се е отдало да организират по-доброто функциониране на държавата и подобряването на положението на хората. Последното сензационно признание от страна на Хамас за съществуването на две държави в Близкия Изток – което се доближава до индиректното признаване на Израел, говори за това, че част от ислямистите – както някога Организацията за освобождение на Палестина, постепенно се доближава до реалната политика. Което, обаче, се отнася само за тези политици от Хамас, които са отговорни в ивицата Газа за добруването на хората в палестинските територии. Но не и за външното ръководство на Хамас. Отвличането на израелския войник и ответната офанзива на израелската армия говорят, обаче, за това, че не само палестинците са на път да пропуснат поредния шанс.

Алгемайне Цайтунг от Майнц се спира на ситуацията в Афганистан, като изтъква, че по всеобща оценка на наблюдателите днес страната е толкова опасна и лабилна, колкото не е била никога от свалянето на режима на талибаните и старта на германската мисия там в началото на 2002-ра година. Оттогава загинаха 18 германци, много повече бяха ранени. При това за намиращите се в Афганистан 2 700 войници от Бундесвера няма никакви реалистични изгледи за връщане. Точно обратното – актуалната ситуация оказва натиск върху всички представени там с военните си части нации – по-скоро да увеличат присъствието си, за да не се окаже, че всички предприети до момента усилия са напразни.

И накрая – коментарът на Зюддойче Цайтунг по повод вчерашното слово на руския президент Владимир Путин пред дипломатическия корпус: Според изданието държавният глава е прибягнал до много интересна формулировка – че Русия в никакъв случай няма да се включи в какъвто и да било Свещен Съюз. Надали ехото от 19-ти век би могло да огласи залата по-отчетливо. Путин се е захванал с това да придаде на наследството от съветската империя, на отслабената Русия нова стойност като независима сила. Русия не се противи, а той събира сили.