Акценти в германския печат от 22 февруари

Във връзка с данъчната афера и разгорялата се дискусия за морала на т.н. елит "Щутгартер цайтунг" коментира:

Странна страна е Германия. Едва беше решено да се намалят данъците върху приходите от капитала на богатите с 40%, и вече цял керван от иначе уж порядъчни граждани се точи към Швейцария и Лихтенщайн. Тези хора се боят да не би изобщо да се наложи да дадат нещо на държавата. На какво отгоре някои смятат, че ако се намалят данъците и се опрости данъчното право, това ще сложи край на изкушението да се укриват данъци?

Излизащият в Мюнхен "Зюддойче цайтунг" отбелязва:

Обикновено трябва да пресметнеш само колко прави едно плюс едно, за да ти стане ясно, защо парите изтичат в данъчния рай. Когато банките, макар и по принцип да си имат работа с числа, не могат да пресметнат колко прави едно плюс едно, на помощ трябва да им се притече данъчното право. А тъй като риска не бива да носят само банковите служители, необходимо е да се помисли за фирмено наказателно право.

По същата тема "Визбаденер курир" пише:

Княжески заблуди. Лихтенщайн не би трябвало да се връща към делничните сделки, както смята престолонаследникът Алоис. Защото някои от тези сделки са крайно съмнителни и облагодетелстват прането на пари, организираната престъпност и укриването на данъци. Това не са дребни престъпления, но очевидно дългогодишното професионално боравене с "мръсни пари" замъглява разума и непоправимо разваля етични принципи, които иначе обикновено се признават в света.

За тактиката на социалдемократите в сформирането на коалиция в провинция Хесен "Франкфуртер алгемайне цайтунг" отбелязва:

Ситуацията е такава, че всички партийни лидери се оглеждат за други възможности. Курт Бек никога не е изключвал възможността за сътрудничество със Свободната демократическата партия. Откакто е лидер на социалдемократите, волята му за последните е закон. Той едва ли иска да позволи на Лафонтен триумфа социалдемократите да молят за подкрепата на Новата лява партия. С тактическата заплаха за възможна коалиция от социалдемократи, Нова лява партия и зелени по-скоро се опитва да накара Свободната демократическата партия да се съгласи на коалиция със социалдемократите.

Излизащият в Берлин "Тагесцайтунг" посочва:

Новата, неофициална стратегия на социалдемократите, начело с Курт Бек очевидно гласи: Андреа Ипсиланти да бъде избрана на пети април за министър-председател с подкрепата на Новата лява партия, след което социалдемократите ще обърнат гръб на Лафонтен и Гизи. Тази линия е, меко казано, странна. Защото ако Ипсиланти застане начело на малцинствено правителство, социалдемократите ще трябва да разговарят и с лявата фракция, и със свободните демократи.

На друг аспект се спира "Мюнхенер меркур":

Че клетвите на политиците винаги имат определен "срок на годност", избирателите отдавна знаят; това е една от причините за слабия авторитет на кастата на германските депутати. Но ако "срокът на годност" е само няколко седмици, както демонстрират сега социалдемократите в Хесен, човек все пак се стряска от такава наглост. Въпреки всички декларации срещу Новата лява партия, социалдемократите са готови да спечелят министър-председателския пост с нейна подкрепа. Цената ще бъде загубата на политическо доверие.