Акценти от германската преса на 1-ви февруари

Според Нордбайришер Курир констатираната динамика е почти невероятна – безработните са със 764 000 по-малко, отколкото преди една година, и това е най-добрата новина от дълго време насам. Наистина – меката зима даде своя принос за полирането на статистиката. Но дори и най-силният мраз не би могъл да промени това, че германският пазар на труда напредва с големи крачки. Затова трябва и в бъдеще да се използват всички възможности за осигуряването на работа на хората. Дори и тези, които биха могли да създадат известни неудобства на разполагащите с работа, щом при това положение биха спечелили безработните. Продължавам със становището на Офенбах Пост – дори и сега експертите да се възторгват от сензационно ниската безработица, то очевидно нещо не е наред с мащабите на преценка. Дали междувременно не сме привикнали фактически с масовата безработица? 4 милиона и 200 хиляди безработни – това определено не е сензационно ниско, това е страшно високо.

Оттам нататък втората по важност тема за германските издания е решението на съда в Мюнхен да издаде заповеди за задържане на 13 предполагаеми агенти на ЦРУ, за които се смята, че преди три години са отвлекли германеца от ливански произход ел Масри и са го подложили на издевателства. Обвиненията към тях са за отнемане на свободата и за опасни телесни наранявания. Повечето от тях живеят – според разследванията на телевизионното предаване Панорама в щата Северна Каролина, където германската заповед за задържане не би могла да бъде приведена в изпълнение. До момента американското правосъдие отказва да сътрудничи по случая. В коментара си Франкфуртер Алгемайне Цайтунг пише, че разследващата комисия на Бундестага ще събуди чувствителността на всички държавни институции, за да може в случаите на остри заплахи – каквато несъмнено е имало при отвличането на ел Масри – да не се пренебрегват държавните суверенни права и личните права на гражданите. Възприемането на тази поука е още по-важно от гледна точка на обстоятелството, че наказателното преследване в случая ел Масри, в рамките на което мюнхенската прокуратура издаде заповеди за задържане, надали ще доведе до успех. Алгемайне Цайтунг от Майнц задава въпроса – докъде ли би могла и би трябвало да стигне солидарността сред демокрациите в борбата срещу ислямския тероризъм? Този въпрос стои и в случая Курназ, и – още по-актуално – в случая ел Масри. И двамата попадат в ръцете на американските агенти, и при двамата служителите на ЦРУ са се излъгали. И двамата сега настояват за справедливост. Дали това са напразни усилия от гледна точка на всемогъщите американски тайни служби? Възможно е. Но това в никакъв случай не би трябвало да представлява оправдание за прокурорите в една правова държава да вдигат ръце. Затова и се разбира от само себе си, че мюнхенската прокуратура е издала заповеди за задържане на похитителите от ЦРУ. Тахните имена напомнят италиански уестърн – Кърк Джеймс Бърд, Джейн Пейн, Хектор Лоренцо – посочва Брауншвайгер Цайтунг, цитирайки кодовите названия на американските шпиони, отвлекли един германец в Афганистан. Колкото банални са псевдонимините, толкова и историята: агентите взели Халед ел Масри за терорист. Но да са се извинили – нищо подобно. Вместо това те задържат човека с месеци, преди да го пуснат в албанските гори. Което, обаче, е само едната част от скандала. Другата е поведението на германските политици. Макар фактите отдавна да са на масата, но предишното червено-зелено правителство, нито сегашното