Акценти от германската преса на 20 юли

Тагесшпигел припомня, че е имало времена, в които Съединените щати са играли посредническа роля в Близкия Изток – за да потвърдят правото на съществуване на Израел. Тези времена са отминали, затрупани от развалините на една външна политика, чието място бе заето от езика и от силовите средства на Пентагона. Това, което американската външна политика можа да постигне в Близкия Изток, се вижда и до днес в отношенията с Израел, от една страна, и Йордания и Египет – от друга. Но преди в Белия дом имаше президенти, достатъчно самоуверени, за да окуражат усилията за мир. А перспективата Европа да поеме тази роля от Съединените щати, е засега само пожелание.

Остзее Цайтунг е на мнението, че нито на арабите ще се отдаде да изтласкат евреите, нито пък еврейската държава ще успее да наложи своя мир с военни средства. Прекомерната реакция на Израел, предизвикана от отвличането на двамата войници, наподобява акт на отчаяние, към който може да се прибегне само ако се живее в този ръзтърсван от войните регион. Без намесата на Съединените щати не е вероятно да се установи трайно примирие, нито пък ще е възможно разполагането на сини каски в южен Ливан, т.е. няма да има мир. Дотогава и Хизбула ще остане държава в държавата, трън в очите на Ливан.

Според Ди Цайт предизвикателството на следващите месеци, включително и за Съвета за сигурност на ООН, ще е стабилизацията на тежко разтърсения Ливан. Като при това Съветът би могъл да разшири обсега на своята успешна резолюция 1559 от 2004-та година – за изтеглянето на Сирия от Ливан, като настои Израел, Сирия и Иран да съблюдават ливанския суверенитет. И бъде подчертано, че Хизбула трябва да предаде оръжието си.

Франкфуртер Алгемайне Цатйнуг изтъква, че по един въпрос международната общност е единна, що се отнася до ескалацията на насилието в Близкия изток – че вината за това носят радикалните ислямски сили – Хамас в ивицата Газа и Хизбула в Ливан, които обстрелват Израел с ракети и с отвличанията на израелски войници са преминали границата и на практика са предвизикали война. Но – трябва да се има предвид, че и единството може да предизвика проблеми – при положение, че американците и европейците са вписали двете държави, насърчаващи тероризма – Сирия и Иран – в един вид черен списък. И ето, че Техеран и Дамаск се съюзиха, за да се противопоставят по-добре на международния натиск и да използуват по-добре потенциала си за нанасянето на щети. Именно в разрушаването на тази нездрава връзка е един от ключовете към намирането на решение в Близкия Изток.

Продължавам с мнението на Ройтлингер Генерал Анцайгер, който пише, че една нова мисия на ООН в Ливан би трябвало още от самото начало да бъде съпътствана от инициатива за Близкия Изток, която да подтикне към преговори и израелците, и палестинците, и всички важни групировки и организации, както и съседните държави. В случай на нужда световната общност не би трябвало да се поколебае да изпрати войници на ООн и в Западния бряг, и в ивицата Газа. И накрая - цитат от Абеднцайтунг, който акцентира върху факта, че хиляди германци в Бейрут отчаяно очакват да бъдат евакуирани от опасната зона. А Берлин едва сега започва да укрепва посолството си в Бейрут и да наема нови автобуси – в момент, в който много други държави вече от дни са извели гражданите си от региона. Външното министерство трябва сега да се задейства максимално бързо и да се погрижи за отчаяните хора и техните роднини.