Акценти от германската преса на 25 септември

Току-виж се стигнало дотам, че китайското външно министерство да започне да нарежда на Германия кого да допуска в страна и кого – не. Още по-хубаво би било режимът в Пекин да може да забранява или да препоръчва на канцлерката с кого да води разговори – пише Фулдаер Цайтунг във връзка с новопоявилото се напрежение в германско-китайските отношения, породено от срещата на федералната канцлерка Ангела Меркел с тибетския духовен водач Далай Лама в Берлин. Тази среща, впрочем, е причина за вече втори отказ на планирани съвместни прояви – след отмяната на двустранните преговори по законодателни проблеми в неделя в Мюнхен, сега стана ясно, че е отменена и набелязаната в Ню Йорк традиционна работна закуска на китайския външен министър с германския му колега Щайнмайер. Добре, че не живеем в управлявания от комунистите Китай, а в свободно демократично общество – подчертава Фулдаер Цайтунг.

Редица издания се спират на вълненията в Бирма, където протестите срещу военната хунта стават все по-интензивни. Както отбелязва по този повод Франкфуртер Алгемайне Цайтунг – страхът, който от десетилетия представлява основният крепител за хунтата на власт, започва да отслабва. Това е феномен, който се наблюдава в много държави от 1989-та година насам и генералите биха могли да си вземат съответната поука. Но именно поуките на историята са нещо, което никога не се е отдавало на диктаторите от която и да било страна по което и да било време. И сега, когато протестите очевидно ще продължат постоянно да нарастват, се появяват опасенията, че историята се повтаря под някаква форма. Военният режим в Бирма никога не е бил особено срамежлив по отношение потискането на собственото си население. Т.е. правителството не ще да е далеч от кърваво “решение”. От която гледна точка е наложително противодействието отвън и стимулирането на неизбежния диалог между военните и опозицията. При което, обаче, на генералите не бива да се разрешава отново да печелят време. Ето и становището на Райн Цайтунг по същата тема: Изразите на солидарност от чужбина помагат на протестиращите в твърде малка степен. Ако Западът наистина желае да ги подкрепи, трябва да подтикне Китай към промяна в курса. И ако военната хунта изгуби и последния си съюзник, краят й определено няма да е далеч.

Ханделсблат коментира поредните рекордни равнища, достигнати от еврото, като изтъква, че ако Европа реагира правилно, отслабеният долар не би бил бреме, а шанс. По-силната валута ни прави по-богати, така можем и да купуваме повече в чужбина за евро. И пак по този начин стават по-поносими увеличенията на цените на суровините и петрола. От друга страна по-силното евро естествено спъва износа. Но не бива да се забравя, че Китай и Индия се развиват изключително интензивно, че Русия и средният Изток плуват в петрол, от който все по-големи количества се отправят към Европа, както и – че държавите в Централна и Източна Европа трябва да останат добри клиенти. А и Европейската централна банка разполага с възможността да предприеме нужните действия, така че да не продължи и в бъдеще еврото да поема силата от отслабващия долар.