1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Акценти от германската преса на 3 февруари

2 февруари 2007

Какво да е противодействието на климатичните изменения

https://p.dw.com/p/Au5a

Но преди това – коментарът на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг за развитието на нещата около бъдещия статут на Косово. Изданието отбелязва, че планът на специалния пълномощник на ООН за областта Марти Ахтисаари съдържа всички елементи за целенасоченото изостряне на конфликта, за който идеално решение няма. Той съдържа в себе си ядрото на квотното разделение, белязо и мирните решения в Босна и Херцеговина и Македония, което и до днес затруднява изграждането на функциониращи държави там. Както в Сараево, така и в Скопие етническият ключ при разпределението на служби и постове води при определени случаи до гротескни резултати.Така и сега в Косово би трябвало да се установи пропорционална демокрация, в която народностната принадлежност замества пригодността. А както сочат примерите от съседните страни – и самата държава, и интересите на гражданите й страдат, когато възлови позиции се заемат единствено в съответствие с етническата принадлежност.

А сега ще предложа на вниманието ви, уважаеми слушатели, коментарите в днешната германска преса, посветени на необходимостта от противодействие на измененията в климата, които биха могли да доведат до ужасяващи последствия – както сочи последният доклад на ООН по темата.

Майн Ехо изтъква, че са необходими колективни солидарни усилия за десетилетия напред. Но как ли би могло да стане това? Неизбежно е да се изпитва скептицизъм по отношение на възможностите на населението на земята със свои сили и воля да доведе до ефективен обрат. Колкото и цинично да звучи – очевидно ще има нужда от още много катастрофи като сполетялата Ню Орлийнс, докато най-накрая се предприемат решителни действия. Тъй като ние поумняваме само благодарение на щетите. Франкфуртер Рундшау е на мнението, че катастрофата все още може да бъде избегната. Както показват моделите на климата – щетите биха могли да се овладеят, ако земната температура се повиши с не повече от 2 градуса. Това е постижимо. Но наистина трябва да се положат сериозни усилия – по отношение на енергийната ефективност в индустрията, в домакинствата, в транспорта, спрямо приложението на възобновяемите енергийни източници. Шансовете, че това ще се окаже възможно, са станали междувременно по-добри от предполагаемото. Защо? Защото все повече икономически светила са на път да изпреварят политиците по зелената лента. И ако те спрат да бавят решаването на проблемите, то няма да остане кой да го прави. Освен нас, потребителите. Но нали ние не сме нито неми, нито слепи, нито глупави. Алгемайне Цайтунг от Майнц също прибягва до алегории, пишейки, че ние прилежно пробиваме дупки в лодката, в която седим и в която биха искали да живеят сигурно и бъдещите поколения. Определено поводи за истерия няма, но вече няма и време за мисловна акробатика. Експертите с право настояват за революция в поведението предимно на потребителите на енергия. Но някой трябва да сложи началото, а всеки сочи към другия. А трябва да се има предвид, че големите решения ще се реализират по-ефективно, ако се започне с малкото. Но какво става? Точно обратното. Все някой ще трябва да започне – така излиза от световния доклад по климата. Понеже изгледите не са добри.

Зюддойче Цайтунг изтъква, че догмата, че икономическият и техническият напредък водят от само себе си и до решението на всички проблеми, е междувременно разклатена. Традиционните рецепти на защитниците на околната среда няма да са достатъчни щом затоплянето на земната температура трябва да се ограничи до поне наполовина приемливи мащаби. И кьолнският Експрес посочва, че предвещаните в доклада на ООН климатични изменения шокират. Никога преди не е било описвано толкова ясно това, което управляващите и индустрията биха предпочели да оспорят или игнорират: че губещите от нарастващите температури с всички техни последствия са хората. И че в относително кратко време животът им на земята би могъл да стане непоносим, ако бездействат. Все пак имаме шанс и около 15 години време да ограничим затоплянето на земята. Но с тази кауза би трябвало да се ангажират всички и да променят поведението си. Индустрията като цяло, и всеки отделен потребител за себе си.