Акценти от германската преса на 6 ноември

Хайлбронер Щиме е категоричен – за съчувствие към Саддам Хюсеин място няма. Както на противниците, така и на привържениците на смъртното наказание е ясно, че бившият иракски диктатор е довел народа си до такива безкрайни страдания, че трябва да получи възмездие. Той е унищожавал цели села, измъчвал е и преследвал представителите на опозицията, причинил е смъртта на десетки хиляди, опълчили се срещу него, атакувал е с войни съседните държави, а своята страна е плячкосвал и потискал. Всичко това е неоспоримо. Но тази първа присъда срещу бившия иракски държавен ръководител не е причина за задоволство сред световната общественост. Точно в Ирак международната общност претърпя един голям провал – щом с всичките си ресурси се оказа безпомощна да сложи край на диктатурата и да установи траен мир в страната. Ирак може днес да е свободен, но пък страна е на ръба на гражданската война.

Хандлесблат се спира на ефекта от снимките – снимките на диктатора, който трябва да отговаря пред съда за деянията си. Което все още е нечувано за държава, в която в продължение на десетилетия е властвал произволът. Саддам, който чрез култа към себе си се бе произвел в господ, се снижи пред съда към нормалните мащаби. Дори и само това би осмислило процеса. Но процедурата трябва да отиде и по-нататък – след шиитите и кюрдите трябва да получат шанса поне едно от извършените срещу тях престъпления да бъде разгледано от правосъдието. Наистина – всичко това надали би променило нещо в проявите на насилие в страната, но по-късно би представлявало исторически размисъл за времето. Затова и няма никаква необходимост от бързане – за смъртната присъда над Саддам.

Нидерсахсишес Тагблат излиза със становището, че смъртното наказание за Саддам Хюсеин е както предвидимо, така и справедливо. Унищожаването на шиитското село Дуджаил е само едно от множеството смъртоносни престъпления на бившия диктатор. Загриженост предизвиква не строгостта на Върховния наказателен съд, а неговата линия. След процеса за убийството на 148-те шиити идва ред на газовите атаки срещу кюрдите,извършени от доминираната от сунити иракска армия. Един извънреден трибунал, служещ на етническите разчиствания на сметки вместо на националното помирение само би могъл да ускори разцеплението в Ирак. Провеждането на кратък процес би било фатално. Ако Саддам бъде незабавно предаден на палача, ще бъде застрашена основната цел на процеса – а именно: безпощадното разобличаване на диктатурата.

Вестдойче Цайтунг сравнява багдадския трибунал с принципа от Нюрнберг – за постигане на мир чрез правото. Като че ли през отминалите 6 десетилетия цивилизования свят не е взел никакви поуки и се стига дотам Белият дом да хвали смъртната присъда като доказателство за дееспособността на иракското правителство.

Според Алгемайне Цайтунг – от гледна точка на множеството престъпления, за които Саддам Хюсеин носи пряка или индиректна отговорност, наложеното му наказание изглежда съответстващо. Но в политически план би било още една грешка и гибелен сигнал за неговите привърженици. Ирак и така е раздиран от прояви на насилие, поради което не бива да се допуска чрез съдебното решение броят на жертвите да бъде допълнително увеличен.

Ето и позицията на Щутгартер Цайтунг: хората, които наистина биха се възрадвали на присъдата срещу Саддам Хюсеин не са чак толкова много: няколко хардлайнери във Вашингтон, които виждат отсранен един от политическите си врагове, респективно се надяват на плюсове при предстоящите избори за Конгрес, както и някои шиитски и кюрдски групировки, които – отчаяни или фанатизирани – виждат удовлетворена жаждата си за мъст. Но за хората от западните културни кръгове представите за справедливост са други, а в ислямските културни кръгове решението се приема като акт на правосъдието на победителите. Според Вестдойче Алгемайне Цайтунг всеки трябва за себе си да реши дали да приветства или да осъди решението на съда спрямо Саддам Хюсеин. Сигурно е, че Ирак затвори една историческа глава. На Хюсеин, който причини толкова страдания и болка на своята страна, бе потърсена сметка. Което е добрата страна на новината. Лошата: присъдата няма да прекрати спиралата на насилието, и няма да затвори пропастите в страната. Това не се получи и при задържането на Саддам Хюсеин и на неговите двама синове.