Акценти от германската преса на 7 февруари

Меркише Одерцайтунг изтъква, че преобладаващата част от германците принципно отхвърлят насилственото решение на конфликтите. Което определено невинаги е било така. Всеки противник на войната би трябвало да си зададе въпроса как ли ще се развиват нещата в Афганистан, при положение, че там талибаните побеждават НАТО. В такъв случай ще е само въпрос на време войниците от Бундесвера да напуснат и сравнително спокойните северни райони на страната, и цял Афганистан да се окаже в ръцете на фанатиците – с всички произтичащи последствия. Изпращането на разузнавателни самолети за подкрепа на съюзниците е разумен среден път между изпращането на сухопътни сили и пълното оттегляне от сраженията. Според Реклингхойзер Цайтунг с решението за изпращането на самолети в Афганистан кабинетът ще избере по-малкото зло. Всъщност съюзниците от НАТО бяха поискали изпращането на германски бойни части, които да се бият заедно с американците, британците, холандците и канадците срещу талибаните по време на очакваната голяма офанзива през пролетта. Добре, че поне това ни се размина.

Осттюрингер Цайтунг припомня хронологията на събитията – как най-напред са били изпратени 28 германски разузнавачи в помощ на съюзническите войски на юг. А сега следват самолетите торнадо. Въпросът вече не е дали, а кога. Самолетите би трябвало само да доставят информация, но не и да участват в сражения. Пилотите, които ще летят с тези самолети, задължително имат нужда от ясно определена задача, основана на еднозначна законова база и приета с еднозначно политическо мнозинство. Ето и становището на бременския Везер-Курир: Всичко, което е постигнато до момента от Бундесвера в рамките на успешната дейност по възстановяването на Афганистан, ще е загубено, ако се провали борбата срещу талибаните. Очевидно изпращането на самолетите торнадо е необходимо за предотвратяването на такова развитие. Политиците трябва само да обосноват подхода си – с честни и открити изявления. Тюрингер Алгемайне коментира ситуацията в Близкия изток и по-конкретно – развитието на отношенията между двете враждуващи палестински движения, като отбелязва, че те най-малкото би трябвало да си говорят. Никоя от двете групировки /Хамас и Фатах/ не би могла да си позволи да отклони поканата на саудитския крал Абдула. Но е много съмнително дали на срещата на върха в Мека ще бъде постигнат пробив – в контекста на кървавите разочарования. Наистина – за да поддържа името си крал Абдула не би допуснал Махмуд Абас и Исмаил Хания да си заминат без да е сключено споразумение. Но времето за половинчатостите на хартия вече става все по-малко. Най-интересно би било как домакинът и Фатах ще представят декларацията за признаването на правото на съществуване на Израел, че Хамас да не напусне незабавно масата.

Продължавам с две мнения от днешните германски издания по намеренията за установяване на зони свободни от тютюнев дим. Офенбах Пост отбелязва, че най-добре би било в цялата страна и във всяка отделна федерална провинция да важат едни и същи правила и непушачите да бъдат еднакво защитени, при положение, че тези, които взимат решенията се ориентират повече спрямо здравето на народа, а не спрямо оборота на заведенията, на тютюневата индустрия и приходите в бюджета. Но никак не е вероятно, че това ще стане – от гледна точка на опита от отминалите години, а и в контекста на дебатите в работната група, заела се с проблема. И Нордкурир пише, че би било хубаво сега да не се окаже всичко само добри намерения и се стигне до приемането на всеобхватен закон за защита на непушачите. Тютюневата индустрия и ресторантьорският бранш имат време за лобиране до 22 март, когато ще се състои конференцията на министър-председателите. За съжаление не може да се очаква нищо повече от приемането на компромисно решение – за по-голяма защита на непушачите в обществените сгради и апели към заведенията – да отделят повече място за непушачите. Би било истинско чудо, ако стане друго.