Акценти от германската преса на 9 септември

11 септември 2001-ва, най-дългият ден от новото време, продължава вече пет години – пише Райн-Некар Цайтунг. Продължава и безкрайният кошмар, подхранван от последвалите чудовищни изблици на терористично насилие. А опитите на американското правителство начело с Джордж Буш да насади западните ценности, включително християнството и демокрацията, като водещи в цялостния световен ред, претърпяха провал. Само че очакването, че светът ще се сдобие поне с една нова Магна Харта на цивилизованото отношение и липсата на насилие, която да свързва всички култури, е точно толкова малко реалистично, колкото и това за провеждането на политика, която да отрастни причините за възникването на терора. Вестдойче Цайтунг констатира, че смятаното за ненакърнимо самочувствие на Америка като страна на свободата вече принадлежи на миналото. Много хора се чувстват наблюдавани, така нареченият “Патриотичен закон” проправи пътя за едно безпримерно миниране на правовата държава. Телефонните разговори се подслушват, електронната кореспонденция е обект на проверки, хора биват арестувани и задържани без да се спазва правото им на юридическа защита. Загубата на част от личната свобода е цената за борбата срещу тероризма – казва американският президент, и призовава своите сънародници да си карат както преди. При което, обаче, никой не знае, дали Америка днес действително и по-сигурна, отколкото преди 11 септември. Хората са станали по-бдителни, по-недоверчиви и по-несигурни – това е новата Америка пет години по-късно. Алгемайне Цайтунг от Майнц отбелязва, че съдбата на 3-те хиляди загинали на 11 септември 2001-ва се е превърнала в емоционална база за всички решения, взети от Съединените щати при позоваването на борбата срещу международния тероризъм. А терористичният дух на Осама бен Ладен се разпространил неудържимо оттогава насам. И вече никой не би могъл да го върне обратно в бутилката. Както сочат примерите с оставените по германските гари експлозивни куфари – вече отдавна са се появили терористи, които изобщо нямат потребността от непосредствен контакт с централата на Ал Кайда, за да планират действията си: както в Съединените щати на 11 септември 2001-ва. И накрая – становището на Кьолнер Щад-Анцайгер: Както от военна, така и от политическа и от морална гледна точка Западът е объркан. Като затова най-голям е приносът на нервната арогантност на американското ръководство, както и неговото деулистично разграничаване на доброто и лошото. Именно защото всеки знае, че нищо на света не е само добро, провежданият с всички сили износ на западни благословии изглежда неуместен и прекален. Но пък и някои от формите на западното самобичуване изглежда поне толкова непоносими. Западът има нужда от преосмисляне на ценностите си.