Акценти от германските медии на 1 август

Зюддойче Цайтунг е на мнението, че в момента Израел създава сериозни затруднения на приятелите си. Изображенията на убитите и ранени деца разтърсват всички. И какво би било по-близо до ума от настояването за установяване на незабавно примирие? Въпреки това точно германците продължават се питат до каква степен отчетлива трябва да бъде критиката по отношение на Израел. Най-вече, обаче, не бива да се смесват причината и следствието. Сегашната война бе предизвикана от провокациите на Хизбула и Хамас. Според Мителбайерише Цайтунг сега Израел е принуден да направи завой. Разполагането на международна мироопазваща мисия в Ливан се възприема принципно в Йерусалим. Докаго само преди няколко седмици Израел не искаше и да чуе за това. Само че дали ще се окаже възможно не само изготвянето, но и приложението на мирен план за Близкия изток? Надежди за постигането на разбирателство е имало и преди – ако си спомним за Кемп Дейвид, договора от осло или пътната карта. Но усилията се провалят отново и отново – по необясними за външните наблюдатели причини. Остзее цайтунг пише, че Израел си бил направил сметката в рамките на две седмици да унищожи врага. Но е подченил професионално подготвените и мотивирани бойци на Хизбула. Както и тяхната безскрупулност да взимат за заложници ливански жени и деца, докато изстрелвят ракети от ливанските селища. С подобни терористи не би могло да се преговаря – от международноправна гледна точка това би било възможно да стане само с ливанското правителство. Но пътят натам все още не е открит. Както отбелязва Франкфуртер Алгемайне Цайтунг – не може да се оспори, че с всеки следващ удар, водещ до смъртта на невинни цивилни граждани, позицията на Израел отслабва все повече, а становището на Америка ерозира. Но впечатлението, че Америка реагира едва под натиска на картините от последното ужасяващо кръвопролитие и вече се стреми към обявяването на примирие – наред с дългосрочното политическо решение и оторизирането на международна мироопазваща мисия, също не е утешително. Дали това означава, че правителството на Буш ще се откаже от и без това оспорваната своя линия, при положение, че тя няма как да бъде поддържана? Така или иначе похвала за своята тактическа гъвкавост то няма да получи. На свой ред и Аугсбургер алгемайне изтъква, че Израел създава затруднения на политическите си съюзници. Изданието добавя и факта, че за около 70 процента от германците Израел се явява агресор. Само че – колкото и да е справедлива критиката спрямо Израел за множеството невинни жертви, толкова погрешни биха били и едностранчивите обвинения. Не Израел, а подкрепяните от сирия и Иран милиции Хизбула предизвикаха войната. Не трябва да се забравя и още нещо – че израелската държава се бори с гръб до стената за оцеляването си. Единствената демокрация в близкия изток е обкръжена от смъртни врагове, които се стремят къзм унищожаването на Израел. Да – Израел създава затруднения на съюзниците си. Но той заслужава, доколкото съществуването му е заложено на карта, нашата същностна подкрепа. По същата тема Нордкурир пише, че отсега е видно – радикалните милиции Хизбула са отслабени във военен план, но пък престижът им на герои в очите на арабските братя расте. Вече дори и включването на Хизбула в евентуални бъдещи преговори не е невероятно. Паралелите със ситуацията в палестинските области са очевидни: там, където с умерени сили не може да се опстигне политическо решение, се отваря пространство за екстремистите. Победата на Хамас е най-доброто доказателство за тази стара истина. Никоя от американските администрации не е направила толкова малко за установяването на траен мир в Близкия изток колкото тази на Джордж Буш. И дали сега може да се очаква промяна в позицията? От гледна точка на опита от миналото по-скоро се запазва скептицизмът.