Акценти от германските медии на 22 юли

Визбаденер Курир акцентира върху факта, че Израел разширява обсега на водената война и вече мобилизира запасняците. С очакваната сухопътна офанзива в южен Ливан, след една седмица на по-скоро безразборен терор срещу цивилното население, става очевидна една доста по-прецизна стратегия, насочена към целенасоченото унищожаване на Хизбула, респективно – на заплахите към израелското цивилно население. Но цената за тази ескалация става все по-висока и обхваща насилственото обезлюдяване на южен Ливан, както и по-нататъшното отслабване, ако не и ликвидация на някогашната Швейцария на Близкия изток.

Спиралата на насилието в Близкия изток ще продължава да се развива – прогнозира Манхаймер морген. Стотици хиляди шиити в Ливан бяха принудени да напуснат домовете си, лишени от защита срещу нападенията. Омразата срещу Израел ще се вкорени дълбоко, включително и сред тези, които до момента в никакъв случай не са поддържали терористичните милиции Хизбула. Чиято глава може и да бъде отсечена, но подобно на митична хидра ще израснат нови. Изходът от израелската офанзива е напълно непредсказуем. Сигурно е само това, че дори и след освобождаването на южен Ливан надали ще се установи трайно спокойствие. В експлозивния Близък изток не може да има победители.

Зюддойче Цайтунг изтъква, че Израел е влязъл в конфликт с международните правни норми. Малката държава винаги е обосновавала това със специалните отношения в Близкия Изток: насред безскрупулни врагове, стремящи се към унищожението на Израел, на враждебните нападения би трябвало да се реагира превантивно или пък на тях да им бъде отвърнато с най-тежки отмъстителни действия. В Ливан израелските военни са изправени пред известното предизвикателство на асиметричната война: армията срещу милицията. Самоотбраната обхваща и правото за отстраняване на опасните ракови клетки – както се заявява от страна на Израел. Ако при това, обаче, бъдат отстранени повече здрави клетки, отколкото болни, операцията ще се окаже само една прекомерно акция на насилие – както казва генералният секретар на ООН Кофи Анан.

Според Тагесцайтунг – несъразмерността на ужаса между военната сила на една свръхвъоръжена модерна армия, която е в състояние да унищожи с бомбардировки цяла държава, и една бунтовническа армия, която със своите ракетни атаки изглежда по-скоро безцелно напада определени райони, е очевидна. Тази несързамерност се отразява и в броя на жертвите. В Израел до момента са загинали 35-ма, в Ливан – вече 340 души, а бежанците са стотици хиляди. Ако сега, както бе обявено, Израел подхване и сухопътна офанзива в южен Ливан, то броят на жертвите в Ливан ще нарасне още повече. В един такъв асиметричен конфликт дори и тактическият баланс на обмислените журналистически писания бързо достига до границите си – да, те дори могат да влияят тенденциозно, когато съществува впечатлението, че на една израелска жертва се полага толкова внимание, колкото на десет ливанци.

Ди Тагесшпигел излиза с препоръката – европейците, и не на последно място германците, и Съединените щати трябва да предприемат опит за посредничество. Сега. Те са длъжни. Да разговарят с всички замесени и да предложат помощ. Тъй като всичко е взаимно свързано, безпокойствата в Ирак и в палестина и в Ливан, извън това шиитите във всички лагери, а и Иран, който стои зад Хизбула. Бомбите проправят пътя към хаоса. И най-вероятно всички ще се съгласят поне с едно – че мирът е право на народите. И накрая – цитат от Кьолнер Щад Анцайгер, който е на мнението, че предстоящата близкоизточна обиколка на федералния външен министър Франк-Валтер Щайнмайер буди надежди: че може да бъде отворен пътят към слагането на оръжията. Шансът е в това, че Германия поддържа добри контакти както с Израел, така и с арабския свят и се ползува със значително доверие. Но същевременно не може и да се очаква прекалено много – в момента Германия не е председател на Европейския съвет. Страната не е и член на Съвета за сигурност – нито постоянен, нито непостоянен.