Акценти от германските медии на 24 юли

Зюддойче Цайтунг изтъква, че срещу ислямския фанатизъм израелското самофанатизиране не помага. А правото на самозащита не трябва да води до нарушението на международни правила като защитата на цивилното население. Отправянето на подобно предупреждение е част от солидарността с Израел – такава, каквато я изисква Централния съвет на евреите в германия. Солидарността не означава само казването на “да и амин” по отношение на израелската политика, а и в никакъв случай – казването на “браво”, каквото се очаква израелският посланик в Германия. Точно такъв вид солидарност не бива да има. И трябва да се отбележи, че Израел сам развъжда враговете си и допринася за поддържането на един убийствен конфликт.

Файненшъл Таймс Дойчланд отбелязва, че нито американската външна министърка Райс, нито федералният първи дипломат Щайнмайер носят в куфарите си бърз мир. Тъй като логиката на военната ескалация е фатална: по-лесно е да започнеш един конфликт, отколкото да го приключиш. И ако се отвори изобщо възможността за установяването на примирие, или дори мир, признаците за това засега изобщо ги няма, откъдето следва, че всяко посредническо действие е обречено на провал. За момента пристигащите в Близкия изток от всички краища на света външни министри имат само едно средство на разположение спрямо разрешаването на конфликта – фактът, че се водят разговори за това. Но пък и този факт е известен източник на надежда.

В днешния си коментар по повод ситуацията в Близкия изток Алгемайне Цайтунг от Майнц пише следното: Отвличането на двамата израелски войници и ракетният огън, изсипващ се върху северен Израел, не представляват акция, с която шиитите от Хизбула облекчават сунитите от Хамас в ивицата Газа. Това е маневра за отвличане на вниманието, инсценирана от Техеран, за да оттласне на по-заден план темата за иранската ядрена програма. Което до момента се постига перфектно. Откакто Израел атакува с бомби и гранати Ливан, с което принуждава стотици хиляди хора да се впуснат в бюгство, светът се е вторачил изцяло в тази хладнокръвно инсценирана война. Положението на хората в Ливан в момента е толкова тежко, че би било гибелно, ако Йерусалим отново бъде принуден да спре на половината път. Затова и сега мотото трябва да бъде ясно и категорично – никакви половинчати неща!

Хесише Алгемайне е на мнението, че Израел има правото да се позовава на резолюция 1559 на ООН, която предвижда обезоръжаването на Хизбула и окупирането на южен Ливан от редовната армия на Бейрут. Всъщност никой не положи усилия за приложението на тази резолюция. Така че и международната общност носи вина за създадената ситуация. Поради което е длъжна да окаже съществен принос за разрешаването на проблема Хизбула. Също така, обаче, и да напомни на Израел, че военните решения в Близкия изток никога не са били трайни.

Становището на кьолнския Експрес е, че има много индикации за това, че дипломацията в близкия изток има шанс. Постоянно растящият брой на цивилните жертви от двете страни и страданията на бежанците крещят за намирането на бързо решение. Определено би миало смисъл от установяването на международна мироопазваща част, за която и Израел да е дал съгласието си. Но е важно тя да има достатъчно силен мандат и в случай на нужда да може да прибегне и до оръжието, за да държи в шах непоправимите бойци на Хизбула. Никой не би имал полза от оперетни войници, които пребивават в района само като статисти – и преди всичко не и израелците. Засега от второстепенно значение е въпросът дали Германия би се включила във сформирането на такава мисия. Много по-важно е в момента да се провеждат мисии, подобни на тази на федералния външен министър Щайнмайер. Най-напред трябва да бъде установено примирие. След което всичко останало би могло да се реши разумно и на око.