Акценти от германския печат на 19 юли

Всъщност основният аспект, който разискват германските медии, е евентуалното разполагане на мироопазваща мисия на ООН по границата между Израел и Ливан. Според Офенбургер Тагеблат освобождаването на Ливан с мироопазващи части на ООН представлява възможност за избягването на голяма война, но като цяло не е добре обмислено, макар идеята на пръв поглед да изглежда перспективна. Нещата биха могли да функционират по същия начин, както в Босна. Същевременно трябва да се има предвид, че в Ливан от 28 години насам се намира контигент от 2000 сини каски. И ако сега към тях се добавят още няколко хиляди войници, това няма да доведе до установяването на мир.Точно обратното: би могла да възникне ситуация, подобна на тази в Ирак. Където на въоръжените до зъби американски войски така и не се отдава да държат в шах терористите. Ситуацията би трябвало да се промени из основи. Обединените нации и техният върховен орган – Съветът за сигурност трябва заедно да окажат натиск спрямо враждуващите страни.

Алгемайне Цайтунг от майнц отбелязва, че ракетите с далечен обсег на Хизбула могат да достигнат всяка цел до Тел Авив. Което означава, че с изпращането на части на ООН като буфер сблъсъците в никакъв случай няма да бъдат прекратени автоматично. Регионът има нужда от мироопазващи войски, които ще са в състояние да задържат ракетите на Хизбула на земята. В противен случай може да избухне конфликт, който да разтърси съвсем не само Близкия Изток.

Становището на Франкфуртер Рундшау е, че разполагането на многонационални сили в Южен Ливан е може би най-реалистичният план сред мислимите алтернативи за постигането на повече сигурност на границата с Израел. Като дори и това би било само едно начало за приложението на резолюция 1559 на ООН – обезоръжаването на милициите в Южен Ливан. Този, който би желал последователно да лиши военизираните ислямисти от почвата под краката им, трябва да предприеме и още нещо: да укрепи умерените сили. И тази ескалация на насилието в Близкия изток доказва необходимостта от преговори и кризисен менижмънт. Като в това отношение правителството на Буш се е ангажирало твърде малко. Въпреки това всички надежди се възлагат на предстоящото в края на седмицата посещение на американския държавен секретар Кондълиза Райс в Близкия Изток. Най-рано тогава – в присъствието на Кондълиза Райс, се очаква Израел да се съгласи с установяването на примирие. Сметка, в която Хизбула още не е включена.

Според Франкфуртер Алгемайне Цайтунг изпращането на мироопазваща част на ООН в Южен Ливан ще остане илюзия дотогава, докато Хизбула не се откаже от ракетните нападения, а Израел не постигне военната си цел – това са двете страни на една и съща монета. Докато този въпрос се изясни, ще остане риска от ескалация. На извършването на ракетно нападение срещу Тел Авив Израел вероятно ще отговори с удар срещу тези сили, които стоят зад радикалите и терористите в Газа и в Ливан. Тази би била следващата цел на Дамаск. Но и израелското правителство знае, че от тази искра би могъл да пламне пожар в целия арабски свят.

И накрая – коментарът по темата на Кьолнер Щад Анцайгер: Международната стабилизационна мисия би трябвало да се състои от нещо повече от наблюдатели. И нейното присъствие вероятно ще е необходимо за неопределено време. Като единствено европейците са тези, които могат да поемат мисията – нито африканците, нито арабите, азиатците, латиноамериканците или дори заслабващата световна сила Съединените щати биха могли да се справят с тази задача. От гледна точка на политическите и икономическите плетеници на Европа с Близкия Изток, с изпращането на такава част определено ще се преследват чиста проба собствени интереси на Европейския съюз.