Албания заема разумна позиция по косовския проблем

Из Европа и в момента броди призрак –

призракът на Велика Албания.

Аргументът, че независимостта на Косово ще доведе до възникването на Велика Албания, а това ще дестабилизира целия регион, е част от въоръжението на сръбските политици, борещи срещу отцепването на провинцията. Но този аргумент стои на глинени крака. Защото има достатъчно факти, които доказват, че няма опасност от Велика Албания.

Първият е високо чувство за регионално-политическа отговорност на всички правителства в Тирана от свалянето на Енвер Хоаджа насам. Вярно е, че когато през 1997 година в Албания се срутиха финансовите пирамиди и избухнаха междуособици, довели почти до разпадането на държавата, това косвено породи насилия и в Косово. Тогава косовските бунтовници се добраха до оръжия от разграбени военни складове в Албания. С това единствено изключение обаче Албания непрекъснато се опитва да влияе благоприятно върху конфликта отвъд източната си граница – например по време на въздушните нападения на НАТО през 1999 година или пък на сблъскванията между албански терористи и силите за сигурност в Македония две години по-късно. Ако на Балканите Албания би се държала по същия дестабилизиращ начин като Сърбия,

регионът отдавна да е избухнал в пламъци.

В неофициални разговори албански дипломати и политици посочват няколко факта, снижаващи до минимум опасността от великоалбанския призрак. Първо, за всекиго е ясно, че международната общност категорично ще възрази. А Косово в обозримо бъдеще тъй или иначе ще бъде под международен надзор, сиреч – няма да има своя собствена външна политика. Освен това егоизмите на регионалните албански лидери в Косово, Македония, Южна Сърбия и Черна гора също обричат на неосъществимост проекта Велика Албания. Чува се и още един аргумент: за албанците един ден определено ще бъде по-добре, ако двама албански комисари защитават интересите им в Брюксел.

Вярно, че при едно хипотетично възникване на Велика Албания местните албански величия биха могли да получат много правомощия и власт, в случай, че такава държава се конституира на федерален принцип. По-реалистично е обаче, че Албания и Косово ще съществуват като отделни държави, които поддържат тесни контакти помежду си. Връзки помежду им – културни и езикови – и без това съществуват, въпреки различието в диалектите. Икономическите връзки тепърва ще възникват. Сигнал в тази посока са и енергичните усилия на албанския премиер Сали Бериша за изграждането на автомагистралата, свързваща албанското пристанище Дуръс с Призрен и Прищина в Косово. В момента придвижването от Дуръс до границата с Косово става по изключително трудни пътища и трае цели шест часа. Когато магистралата бъде завършена, пътят ще се съкрати на два часа и половина.

Албания не вдига много шум около проекта,

представяйки го просто като инфраструктурна мярка от регионално значение. Целта е обаче Дуръс да заеме мястото на Солун като най-важно пристанище за Косово и околните региони. Според амбициозния план, Дуръс и още едно албанско пристанище ще се превърнат в важни търговски кръстовища, обслужващи още Санджак, Южна Сърбия и

дори част от България.

Ако Сърбия наложи блокада на Косово, този проект ще стане още по-важен за досегашната сръбска провинция и бъдеща автономна страна. Правителството се надява още догодина да пусне магистралата в експлоатация. Дотогава може би ще се е слегнал и скандалът около предполагаемата корупция, свързана с магистралата. Албанската опозиция твърди, че проектът на стойност 500 милиона евро е възложен на практика без конкурс на една американска и една турска фирма. Поръчката беше възложена с подкрепата на правителството на сегашния външен министър Баша, който отговаря и за инфраструктурата в кабинета на Бериша. Напоследък името на Баша вече не слиза от страниците на албанските вестници. Навярно обаче и той – както и други албански министри – заслужават поне малко подкрепа и защита. Защото и в Албания е популярна практика чрез медийни кампании да се злепостави някой министър, а после да се каже, че позицията му е неудържима. Независимо от това дали отправените обвинения са доказуеми или не. Факт е обаче, че бившият албански главен прокурор Солаку, който ръководеше разследването на случая с магистралата, по някое време беше освободен по настояване на Бериша и с благословията на президента на страната Топи.