Александър Македонски или от къде води началото си "македонската" истерия на гърците?

Атина блокира амбициите на своята северна съседка да влезе в НАТО - по тази причина решението на въпроса беше отложено за есента.

Правителството на Костас Караманлис настоява за географски прецизно име от рода на "Република Северна Македония". С това то рискува да влезе в конфликт с мнението на народа си, тъй като 80% от гърците искат изобщо да се забрани претенцията на съседите върху името "Македония". Сред гръцкото население, пък и в повечето гръцки медии тази държава и без друго я наричат просто "Скопие". Тази езикова употреба е един възмездие за историческа кражба, защото според гърците с името "Македония" техните северни съседи си присвояват глава от историята, която от край време се тачи и пази от Гърция. "Има само една Македония и тя е гръцка", гласи лозунгът на елинските националисти, които по темата "Македония" са всъщност мнозинство.

Откъде идва това изначално чувство на модерните елини, което никой извън границите на Гърция не може да разбере? Отговорът трябва да се търси в новата гръцка история, в която изкристализират основните

компоненти на днешния манталитет

На първо място, това е гордостта от славното минало. Последното не само е отминало, а и поставя тъй амбициозни жалони, че днешните гърци се чувстват едва ли не жалки пораженци. По тази причина още по-ожесточено и решително не желаят да поделят славното наследство с никого.

Бремето на античността се проявява вследствие на това в повтарящ се парадокс: дори и образованите съвременни гърци обичат да поучават не-гърците, че именно Гърция е завещала на света демокрацията, философията и още много други хубави неща, които са собственост на гърците. По подобен начин стоят нещата и с името "Македония".

Вторият стълб на новото гръцко самосъзнание е кръвната идея за исторически континуитет. Идеалът на наследниците на древните гърци изключва исторически развития, които определят етническото наследство на модерните гърци. Славянските и албанските преселения в южната част на Балканския полуостров се отхвърлят от гръцките патриоти като измислица на "антигръцки" настроени чужденци. Изстласква се от съзнанието и по-новата история, която според повечето гърци е нещо като дестилат на една героична сага. И най-плахите опити да се внесат реалистични корекции в стереотипните представи за героите, да речем в учебниците по история, се обругават от широкия патриотически фронт като "оплювателство".

Централна част от етнически пречистената история е

фикцията за непрекъснатия историческия континуитет

между "антична" и днешна Македония. Именно тази фикция позволява да се изтласкват от съзнанието наследниците на славянските преселници, които преди много векове са дошли в Македония, както и да им се отрича правото да наричат себе си македонци, да се пренебрегва етническия произход на гръцките македонци. Някогашните земи, влизали в територията на Османската империя, са инкорпорирани в новата гръцка държава едва преди близо 100 години, а именно след Първата световна война от 1912 г. Тъкмо по тази причина гръцка Македония е етнически най-хетерогенният регион в днешна Гърция.

Днешните жители на региона не са, разбира се, преки наследници на Александър Македонски. Техните предци произхождат по-скоро от

различни етнически групи

Това са някогашните славяни, които в края на 19 век приемат гръцката православна вяра. Или пък критските жандарми, които след 1912 г. с твърда ръка налагат гръцката държава и в най-затънтените славянски и турски села. И още - преселниците от Южна Гърция, потърсили късмета си в новопридобитите региони. Както и стотиците хиляди гръцки бежанци и преселници от България, Западна Мала Азия и Черноморието, заселели се през 20-те години в Северна Гърция.

Тази невероятна хетерогенност може да се проследи в съдбата на почти всяко семейство в гръцка Македония. Но хората са навикнали да я приемат като недостатък, който може да се заличи само с претенцията, че в жилите им тече кръвта на Александър Велики. Тази претенция се защитава дори срещу сънародници от Южна Гърция, които в атинските футболни стадиони посрещат солунските отбори с ругателната дума: "булгари". Този позор кара патриотичния македонец решително да защити доброто си име срещу "скопианците", които той на свой ред смята по същество за "булгари".

Третият фактор, който обяснява "македонската" истерия на гърците, е

конформизмът на интелектуалната класа

В първата македонска криза в началото 90-те години на миналия век приносът на историческата гилдия се състои в "академичен" дебат по въпроса какво име да се наложи на "скопианците". Трябва да се признае, че подобно нещо днес не е възможно даже и в Солун. Но и до ден-днешен журналистите и историците, дръзващи да се опълчат срещу патриотичния конформизъм, са незначително малцинство. А иначе, извън Гърция се приема за напълно естествено, че Македония е географска област и живеещият в тази област който желае да се нарече македонец, има пълно право да се нарече точно така.