Американската перспектива за Европа

Коментар на журналиста на свободна практика Тери Мартин, който работи за Дойче Веле и СиБиЕс Нюз.

Окей, Европа! Джордж Буш скоро ще бъде част от историята. Сега вече нещата започват да стават сериозни. Няма да имате вече кого да мразите в Белия дом. Няма да ви е лесно да се оправдвате, че ви няма, когато се обади Вашингтон. Все едно дали на телефона ще е Обама или МакКейн, отправената молба ще е все същата. Например:

Гутен таг, Ейнджий!

Виж сега, имаме толкова много общи неща. Аз съм най-могъщият мъж на Земята, ти са най-могъщата жена. Конди Райс направо пребледня, като ти видя пак портрета на заглавната страница на списание Форбс. Да, Германия е по-важна отколкото когато и да било преди. Само жалко, че не е по-добре представена в Съвета за сигурност на ООН. Може пък и да може да се намери някакво разрешение...

Но първо има толкова много работа за вършене по света. В Афганистан например. Вашите момчета се справят прекрасно на север. Ама знаеш ли, спешно ни е нужна малко подкрепа и на юг. Канадците си изтеглят войските оттам. Няма ли да може Германия да се ангажира тук малко повечко? Или:

Бонжур, Ник!

Значи взимаме си обратно думите за "сиренеядните предаващи се маймуни". Майтап, бе, Ники! Всички американци продължават да обичат френски пържени картофки. Сарко, ти си истински мъж! Ирак ти предлага истински шанс да демонстрираш силата си. Ако Франция се ангажира там, това би бил жест на помирението. Пък и възстановяването на Ирак може да се окаже добър бизнес за вас. Или пък:

Хай, Гордън!

Хиляди благодарности за забележителните ти постижения по време на банковата криза! Слава Богу, че има поне един оттатък голямата вода, който истински разбира, как функционират пазарите. Може би ще успеем да си използваме "специалните отношения", за да убедим онези от континента, че в дългосрочна перспектива всички ще имат печалба от англо-американския капитализъм. И още:

Йоу, Маунел!

Какво става с Лисабонския договор, ха-ха-ха. Май че единството в Брюксел стана по-трудничко с 27 страни-членки, а? Ама няма защо да си блъскате главите по въпроса. Ако искам да говоря с ЕС, ще трябва пак да се обаждам до няколко столици. Ама това не ми пречи. Главното е да останете твърди в борбата срещу терора, да продължавате да сте все така щедри при даренията за възстановителни работи след провалили се задгранични мисии и да ни помогнете малко да изпратим руската мечка обратно в тайгата, където й е мястото.

Ами да: така или иначе на Европа няма да й е много лесно с новия президент. Въпреки, че Пеер Щайнбрюк е прав, че Америка е на път да проиграе статута си на мега-сила, Европа няма да може да мине без Америка, а Америка ще продължи да изисква много от Европа - по военна, дипломатическа и икономическа линия. И ще изисква повече, защото моралният капитал на Америка сега нараства с избора на нов президент. Т.е. ще бъде по-трудно да се казва "не".