Американските проблеми в Ирак

От днешна гледна точка е ясно, че символчният край на режима на Садам - събарянето на голямата му статуя в Багдад - всъщност е било началото на редица проблеми.Основата на статуята се оказа доста твърда и подаде на натиска, едва след проявата на груба сила. А после последва епизода с американският войник - който в пристъп на възторг и опиянение от победата - забули главата на статуята с американското знаме, и макар,че после го свали - за мнозина иракчани - беше вече твърде късно за поправяне на грешката. При всичкото си отрицание и съпротива срещу режима на Садам - те бяха обидени и унизени. През изминалата година Ирак - в известен смисъл - беше сполетян от съдбата на съборената статуя: САЩ се надяваха, че с победата си ще могат да дадат на иракчаните мир по американски. Привържениците на стария режим обаче им създадоха и продължават да им създават сериозни проблеми. А липсващото чевство за деликатност от страна на коалицята на САЩ, кара все повече иракчани открито да се противопоставят на окупацията. В последно време - се добави и съпротивата на радикалния шиитски водач Мактада ас Садр. Едно година след официалният край на войната, де факто - войната в Ирак изглежда, че тепърва предстои да започне.

Война, от каквато се опасяваха мнозина: в градовете - срещу невидим враг, който се крие сред цивилното население и джамиите и която се възпламенява наново всеки път, щом има жертви сред населението или бъдат улучени джамии.

На всичко това Вашингтон не може да противопостави някаква ефикасна рецепта. И не само Вашингтон, но и на доста други места по света липсват концепции за прекратяване на насилието - Например израелците - по отношение на конфликта с палестинците. "На насилието трябвало да се отвръща с насилие" - тръби Рамсфелд и някои други. Вече се подсилват войски, които първоначално бяха предвидени за изтегляне и се започва гонитбата на Моктада ас Садр. Макар че, прекалено ясно се знае, че подобен проблем не може да бъде решен с военна сила. А - след убийството на основателя на Хамас - Ахмед Ясин преди около 2 седмици - също би трябвало да е станало ясно, че едва ли има нещо по-опасно от това, противникът да се предвожда от светци. От друга страна Вашингтон не може и просто така да се измъкне от Ирак. Най-малкото зло в случая би било това, че президентът Буш в никакъв случай няма да бъде преизбран. Истинската злина обаче е другаде : Ирак би потънал в истински хаос, а преходът към свободна и демократична държава вероятно ще си остане само мечта.

Именно това би било наистина трагично, като се има предвид, че иракчаните наистина са заслужили да живеят в свобода след десетилетията на кървавия режим на Садам. И то в свободата не на колония на САЩ, а на държава, изградена върху демократични и светски основи. Подобна държава не може да бъде осигурена на иракчаните от ас Садр, защото на него му се привижда ислямска република и то такава, каквато днес даже и в Иран повече не желаят.

Американците се опитаха да посочат, коя е вярната посока. Само че: каквото и предложение да дойде от Вашингтон, то ще си остане с неприятния привкус и съмнението, че служи на стратегическата цел да се постави близкоизточния регион трайно под американсик контрол. Единственият изход би било пренасянето на отговорността за политическия преход върху ООН. Те обаче бяха пропъдени от радикално настроени сили и е доста съмнително, дали и при какви условия Обед. Нации ще са готови да се завърнат в Ирак.