Американците и анти-терористичното законодателство

Добавките към американската конституция гарантират личната сигурност на гражданите, както и неприкосновенността на собствеността Ако американските правосъдни органи искаха да претърсят нечия къща или да подслушват нечии телефонни разговори, преди те се нуждаеха от достатъчно основателни улики и съответно съдийско разрешение за специалните мерки. Изискванията бяха доста строги и подобни разрешителни не се получаваха лесно. С въвеждането на така наречения “патриотичен закон” всичко това се промени. Данните от медицински прегледи, заглавията на книги, заемани от обществените библиотеки, извлеченията от банковите сметки – всичко това стана лесно достъпно за наказателните органи и то без да им се налага да полагат големи усилия. Все още е нужно съдийско решение, но получаването му е значително улеснено. Достатъчно е само подозрение за терористична дейност или връзки с опорделени среди – а това е обвинение, което лесно може да бъде конструирано.

Освен това засегнатите от специалните мерки на разследване не са предварително уведомени за претърсването на жилищата им или подслушването на телефоните им. Така на потърпевшите е отнето едно важно право, което съществуваше преди – възможността да подадат оплакване срещу действията на властите – било поради превишаване на правата им , било поради това, че става дума за недоразумение.

“Патриотичният закон” доведе и до това, че данните от личната кореспонденция по електронната поща, или следи, които потребителят оставя в интернет, вече са също така лесно достъпни за властите в Америка, както и водените телефонни разговори. Това се отнася например до информацията за съдържанието на и-мейли, както и ключовите думи, по които се търсят различни интернет-сайтове и информации.

Според правителството във Вашингтон всичко това е нужно, за да се победи тероризма. Противниците на патриотичния закон критикуват обаче факта, че властите имат възможност необезпокоявано и неограничено да събират информации за граждани, които нямат никакви провинения. Самите американци реагират нееднозначно на ограниченията. Винаги когато става дума за заплахата от тероризъм, повечето от тях са готови да приемат ограничения на гражданските права. Според допитване на Ню Йорк Таймс и СиБиЕс, 70% от анкетираните са заявили, че са против контролирането на данни на граждани без провинения. В същото време – на въпроса –дали правителството да има право да наблюдава хора, заподозряни в терористична дейност, 68% от същата група отговарят утвърдително.