Анализ за българската икономика

В анализът е отбелязано, че сегашната политическа ситуация в страната е доминиран от предстоящото членство на България в ЕС. С върховен приоритет се ползва реформата в онези области, в които имаше най-силни критики от страна на Европейската Комисия – като например борбата срещу корупцията и престъпността. По отношение на икономическата ситуация в страната в статията е отбелязано, че България гони рекорди. През цялата 2005 година българската икономика запази високата си динамика – се отбелязва в анализът. Брутният вътрешен продукт се увеличи с 5,5% независимо от наличието на отрицателни фактори на влияние и структурни дефицити, в резултат на което рекордният резултат от плюс 5,7% , постигнат през 2004 година, за малко не можа да бъде достигнат. Основен мотор на българската икономика, остана индустрията,включително строителството, които отбелязаха прираст от плюс 7,3%. С прираст от 6,6% секторът на услугите също експандира над средното ниво. Високата динамика на тези два сектора си пролича и по данните за пазара на труда. Процентът на безработицата се понижи от 12,7% през 2004 година, на 11,5% през 2005, с което беше постигнат най-ниския резултат за последните девет години. Аграрният сектор не можа да остане в крак с развиващите се бурно сектори на стопанството. През 2005 година производството на селскостопански продукти се срина с 8,6% поради неблагоприятните климатични условия.

Другата сила, която тласкаше напред икономиката, беше силното търсене на вътрешния пазар. Макар личното потребление значително да намали динамиката си поради увеличаващата се инфлация, по-бавното нарастване на реалните доходи и поради намерението на Централната Банка да ограничи бума в кредитирането, като цяло през 2005 година то все пак отбеляза забележителен прираст от 7,4%. Още по-динамично се развиваха инвестициите, които с оглед на възстановителните работи след наводненията и силния приток на преки чуждестранни инвестиции, нарастнаха с близо 19%.

Дефицитът във външнотърговския баланс си остава ахилесовата пета - е отбелязано по-нататък в анализа на Банк Аустрия Кредитанщалт за България. През 2005 година този проблем се задълбочи ясно. Даже и въведения нов метод на отчитане, довел до корекция на данните надолу не може да прикрие факта, че дупката в бюджетния баланс за 2005 година както в абсолютни числа, както и в съотношение към БВП се е увеличила повече от два пъти и е достигнала рекордното ниво от два или половина милиарда евро, респективно 11,8% от БВП. Независимо от очертаващото се засилване на експорта, и за 2006 година се очертава подобна картина.

По-нататък в анализа се казва, че в първото тримесечие на 2006 година инфлацията е отбелязала чувствителен прираст от близо 8%, с което е било достигнато най-високото ниво в рамките на последнтите четири години. Решаваща роля в тази насока изиграха повишаването на цените на алкохола и цигарите. Макар, че през втората половина на 2006 година ефектът от този специален натиск над цените вероятно ще спадне, инфлацията за текущата година вероятно ще остане значително по-висока от тази за 2205 година, която спря на ниво от 5%.

В последната част от анализа на Банк Аустрия е отбелязано, че бюджетната политика на страната остава подчинена на строгия курс към икономии, подчинена на обявената от правителството цел да се постигне бюджетен излишът от 3% от БВП. В анализът се казва още, че добрия излишът в бюджета от миналата година е дал възможност за редуциране на външните задължения. Благодарение на предсрочните погасявания за дългове, външните задължения спаднаха от 6,6 милиарда евро на 5,4 милиарда в края на 2005 година. Това е най-ниското ниво на външен дълг на страната от началото на трансформационните процеси. В заключение, анализът стига до извода, че перспективата, България да се присъедини към ЕС вероятно ще даде допълнителен тласък за провеждане на икономически реформи и на конюнктурата, която дава импулси за създаването на нови работни места.