Анализ на една книга за ислямския тероризъм
24 март 2004Реклама
Ричард Пърл има множество прякори и му се хвърля вината за много нещо. Наричат го Краля на Мрака и той бил Сивия Кардинал на неоконсерваторите, идеологическия архитект на нашествието в Ирак. Той влияе на произраелската близкоизточна политика на правителството на Буш. Той бил вземал атентатите на 11 септември като претекст за отдавна изготвения сценарий за един нов американски империализъм и поради членството си в Света за отбранителна политика бил тайният господар на Пентагона.
От края на февруари обаче на това му дойде края. След повече от 17-годишно членство Пърл си подаде оставката. В края на март миналата година Пърл първо се отказа от председателството на съвета след като репортера от Ню Йоркър Сиймур Хърш съобщи за срещата на Пърл със саудитския търговец на оръжие Аднан Кашоги. При това Пърл бил постигнал значителни саудитски поръчки за една американска фирма, към чието ръководство принадлежи той. Комисията по трудовата етика към Пентагона после стигна до заключението, че Пърл не е нарушил правилата на поведение. Сега обаче Пърл написа един вид прощално писмо до Доналд Рамсфелд, в което благодари за привилегията, че толкова дълго е членувал в съвета. Като причина за оставката си Пърл посочва книгата "Край на злото", издадена от него съвместно с бившия съставител на речите на президента Буш Дейвид Фрам. Именно Фрам е авторът на фразата Оста на злото, която в една първоначална редакция е гласяла Оста на омразата и включваща Ирак, Иран и Северна Корея. Тя сложи отпечатъка си в речта на Буш за състоянието на нацията през януари 2002 година. Книгата, чиито автори работят в консервативния Америкън Ентърпрайз Инститют е повлияна от динамичната лексика на Фрам и от неговата доктрина. Тя цели да бъде наръчник за победа във войната срещу тероризма. Една от основните тези е, че във войната срещу тероризма не е достигнато началото на края, а края на началото. В тази перспектива вайната срещу тероризма е сравнима с двете огромни предизвикателства пред СЩ през 20 век - Втората световна война срещу нацизма и студената война срещу комунизма. Ислямският тероризъм има същата агресивна идеология и същия стремеж към световно господство. Рецептата гласи:"С враговете трябва да се борим, а не да ги успокояваме". В ерата на оръжието за масово унищожение американците нямат среден път. Това значи победа или холокост. Само преди броени дни това звучеше като напразна тревога, но в светлината на атентатите в Мадрид и смяната на правителството в Испания вероятно изглежда иначе. След масовите убийства в Ню Йорк и Вашингтон Ал Кайда повече не може да се задоволи с убийството на няколко десетки хора. Според нея това ще изглежда като слабост. Също и следващото нападение трябва да бъде невероятно и безподобно. И със 190-те убити Мадрид беше най-голямото нападение в Европа през последния половин век.
Авторите с одобрение цитират изказването на Рамсфелд: "Слабостта провокира". Според Пърл и Фрам този принцип се отнася и за двете страни. Посочва се, че действително ислямистките терористични групи почти нямат друг избор освен да се опитат да се снабдят с оръжие за масово унищожение. За съвременния тероризъм оръжието за масово унищожение е от решаващо значение по две причини - като тактически инструмент за масово убийство и като стратегическо средство за да уплашат най-могъщата държава в света да не предприема мерки в отмъщение. Затова съществува само възможността за превантивна отбрана.
Дали всичко това не са само сценарий на ужаса или пък кръстоносна идеолагия за 21 век? Щеше да е успокояващо, ако беше така. Но ако описанието на опасностите е реалистично, което с положителност ще стане ясно едва след ново терористично нападение? Авторите имат готови отговори за сценария, който разработват с убедителни аргументи. Желанието за убийства трябва да бъде победено на три фронта - в страната, в чужбина и в сърцата на хората от ислямския свят. В страната трябва по-добре да се охраняват границите, да стане по-ефективна работата на ФБР и ЦРУ, да се разширят възможностите за наблюдание с въвеждането на документи за самоличност с биометрични данни. За борбата в чужбина трябва да бъдат отслабени и разгромени всички режими, поддържащи тероризма и опитващи се да се снабдят с оръжие за масово унищожение. В борбата за сърцата на хората от ислямския свят става дума за настъпателен износ на демократични идеали, за равноправие на жените и за отваряне вратите на обществото и икономиката. Човек може да счете диагнозата поставена от Пърл и Фрам за пресилена и рецептите им за прекалени, дори за опасни. Само че едно от мненията на авторите е непоклатимо:"Това, което много европейци считат за едностранно политическо решение, много американци считат за демонстрация на лидерски качества."
От края на февруари обаче на това му дойде края. След повече от 17-годишно членство Пърл си подаде оставката. В края на март миналата година Пърл първо се отказа от председателството на съвета след като репортера от Ню Йоркър Сиймур Хърш съобщи за срещата на Пърл със саудитския търговец на оръжие Аднан Кашоги. При това Пърл бил постигнал значителни саудитски поръчки за една американска фирма, към чието ръководство принадлежи той. Комисията по трудовата етика към Пентагона после стигна до заключението, че Пърл не е нарушил правилата на поведение. Сега обаче Пърл написа един вид прощално писмо до Доналд Рамсфелд, в което благодари за привилегията, че толкова дълго е членувал в съвета. Като причина за оставката си Пърл посочва книгата "Край на злото", издадена от него съвместно с бившия съставител на речите на президента Буш Дейвид Фрам. Именно Фрам е авторът на фразата Оста на злото, която в една първоначална редакция е гласяла Оста на омразата и включваща Ирак, Иран и Северна Корея. Тя сложи отпечатъка си в речта на Буш за състоянието на нацията през януари 2002 година. Книгата, чиито автори работят в консервативния Америкън Ентърпрайз Инститют е повлияна от динамичната лексика на Фрам и от неговата доктрина. Тя цели да бъде наръчник за победа във войната срещу тероризма. Една от основните тези е, че във войната срещу тероризма не е достигнато началото на края, а края на началото. В тази перспектива вайната срещу тероризма е сравнима с двете огромни предизвикателства пред СЩ през 20 век - Втората световна война срещу нацизма и студената война срещу комунизма. Ислямският тероризъм има същата агресивна идеология и същия стремеж към световно господство. Рецептата гласи:"С враговете трябва да се борим, а не да ги успокояваме". В ерата на оръжието за масово унищожение американците нямат среден път. Това значи победа или холокост. Само преди броени дни това звучеше като напразна тревога, но в светлината на атентатите в Мадрид и смяната на правителството в Испания вероятно изглежда иначе. След масовите убийства в Ню Йорк и Вашингтон Ал Кайда повече не може да се задоволи с убийството на няколко десетки хора. Според нея това ще изглежда като слабост. Също и следващото нападение трябва да бъде невероятно и безподобно. И със 190-те убити Мадрид беше най-голямото нападение в Европа през последния половин век.
Авторите с одобрение цитират изказването на Рамсфелд: "Слабостта провокира". Според Пърл и Фрам този принцип се отнася и за двете страни. Посочва се, че действително ислямистките терористични групи почти нямат друг избор освен да се опитат да се снабдят с оръжие за масово унищожение. За съвременния тероризъм оръжието за масово унищожение е от решаващо значение по две причини - като тактически инструмент за масово убийство и като стратегическо средство за да уплашат най-могъщата държава в света да не предприема мерки в отмъщение. Затова съществува само възможността за превантивна отбрана.
Дали всичко това не са само сценарий на ужаса или пък кръстоносна идеолагия за 21 век? Щеше да е успокояващо, ако беше така. Но ако описанието на опасностите е реалистично, което с положителност ще стане ясно едва след ново терористично нападение? Авторите имат готови отговори за сценария, който разработват с убедителни аргументи. Желанието за убийства трябва да бъде победено на три фронта - в страната, в чужбина и в сърцата на хората от ислямския свят. В страната трябва по-добре да се охраняват границите, да стане по-ефективна работата на ФБР и ЦРУ, да се разширят възможностите за наблюдание с въвеждането на документи за самоличност с биометрични данни. За борбата в чужбина трябва да бъдат отслабени и разгромени всички режими, поддържащи тероризма и опитващи се да се снабдят с оръжие за масово унищожение. В борбата за сърцата на хората от ислямския свят става дума за настъпателен износ на демократични идеали, за равноправие на жените и за отваряне вратите на обществото и икономиката. Човек може да счете диагнозата поставена от Пърл и Фрам за пресилена и рецептите им за прекалени, дори за опасни. Само че едно от мненията на авторите е непоклатимо:"Това, което много европейци считат за едностранно политическо решение, много американци считат за демонстрация на лидерски качества."
Реклама