Анархията в Хаити
12 януари 2004Реклама
Когато в понеделник парламентът на Хаити повече не функционира, защото мандатите на повечето депутати са изтекли, черната карибска република е застрашена от съдбата да изпадне отново в анархия. Не се проведоха нови избори. Президентът Жан-Бертран Аристид трябва да управлява с укази. Това не го затруднява особено много, защото и досега инструментите на властта му бяха терора и заплахите. Американският външен министър Колин Пауъл окачестви ситуацията, като много тревожна.
Някогашната френска колония започна миналата седмица третото столетие на независимостта си с обща стачка. Биячите на Аристид убиха трима демонстранти и раниха две дузини. За успокояване на положението Католическата епископска конференция предложи още преди седмици парламентът да бъде заменен с временен управителен съвет. Той трябва да се състави от Върховния съд, партийте и граждански дружества. Аристид беше съгласен по принцип. Пауъл препоръчка да се мисли по въпроса. Опозицията обаче настоява за оставката на президента.
Тази опозиция се сплоти в една "група на 184-те". Нейните привърженици са от крайно различен произход - организирани работници, феминистки, правозащитници, интелектуалци, университета, журналисти. Особено последните групи платиха с много кръв на терора на Аристид. През последните три месеца се наброяват 31 политически убийства.
Начело на групата на 184-те е Анди Апаид, успешен бизнесмен от ливански произход. Той е със светла кожа, роден е в СЩ и едва ли е подходящ за месия на черната долна прослойка. Затова Аристид е далеч от мисълта да се поддаде на напора. Той иска да ръководи до края на мандата си през 2006 година. Военните, които направиха преврат срещу Аристид и от своя страна бяха сменени от американците, оставиха мръсната работа на едни "аташета". Аристид с удоволствие си служи с демократични лозунги. На практика обаче той се върна към старите методи. "Нищо не се промени" - каза един адвокат на 184-те. "Само дето сега има мобифони, Интернет и частни радиостанции." Общественото мнение повече не може да бъде изцяло подтискано. Това, което няма е организация с кадри и структура, които да действат срещу режима на Аристид. Той разпусна армията след опита за преврат, когато американците го върнаха на власт през 1994 година. Най-големият проблем е, че и най-добронамереният приемник, след евентуално сваляне на Аристид не може да премахне икономическата и социалната мизерия. Мнозина считат Хаити за една "провалена държава", както преди Афганистан.
Държавните глави, поканени по повод 200-годишнините отрязаха Аристид. Не дойде нито кубинският Фидел Кастро, нито венецуелският Хуго Чавес, нито пък бразилският Лула. Също и афраканците се извиниха. Единствено държавният глава на Бахамските острови и южноафриканският Табо Мбеки застанаха до Аристид. Оттогава неговите политически противници изнамериха за него прякора "Мугабе на Карибско море".
Някогашната френска колония започна миналата седмица третото столетие на независимостта си с обща стачка. Биячите на Аристид убиха трима демонстранти и раниха две дузини. За успокояване на положението Католическата епископска конференция предложи още преди седмици парламентът да бъде заменен с временен управителен съвет. Той трябва да се състави от Върховния съд, партийте и граждански дружества. Аристид беше съгласен по принцип. Пауъл препоръчка да се мисли по въпроса. Опозицията обаче настоява за оставката на президента.
Тази опозиция се сплоти в една "група на 184-те". Нейните привърженици са от крайно различен произход - организирани работници, феминистки, правозащитници, интелектуалци, университета, журналисти. Особено последните групи платиха с много кръв на терора на Аристид. През последните три месеца се наброяват 31 политически убийства.
Начело на групата на 184-те е Анди Апаид, успешен бизнесмен от ливански произход. Той е със светла кожа, роден е в СЩ и едва ли е подходящ за месия на черната долна прослойка. Затова Аристид е далеч от мисълта да се поддаде на напора. Той иска да ръководи до края на мандата си през 2006 година. Военните, които направиха преврат срещу Аристид и от своя страна бяха сменени от американците, оставиха мръсната работа на едни "аташета". Аристид с удоволствие си служи с демократични лозунги. На практика обаче той се върна към старите методи. "Нищо не се промени" - каза един адвокат на 184-те. "Само дето сега има мобифони, Интернет и частни радиостанции." Общественото мнение повече не може да бъде изцяло подтискано. Това, което няма е организация с кадри и структура, които да действат срещу режима на Аристид. Той разпусна армията след опита за преврат, когато американците го върнаха на власт през 1994 година. Най-големият проблем е, че и най-добронамереният приемник, след евентуално сваляне на Аристид не може да премахне икономическата и социалната мизерия. Мнозина считат Хаити за една "провалена държава", както преди Афганистан.
Държавните глави, поканени по повод 200-годишнините отрязаха Аристид. Не дойде нито кубинският Фидел Кастро, нито венецуелският Хуго Чавес, нито пък бразилският Лула. Също и афраканците се извиниха. Единствено държавният глава на Бахамските острови и южноафриканският Табо Мбеки застанаха до Аристид. Оттогава неговите политически противници изнамериха за него прякора "Мугабе на Карибско море".
Реклама