Ангела Меркел е първата жена-кандидат за канцлерския пост в историята на Германия

ата, източногерманката, протестантката – е дълго време силно оспорвана личност. След 15-годишна борба за власт обаче Меркел успява да докаже себе си и способностите си. Тя е първата жена-кандидат за канцлерския пост в историята на Германия.

За пореден път Ангела Меркел доказа себе си. Дълго време подценяваната жена от бивша Източна Германия обедини с жилавост и разумно дозирана воля за власт германската опозиция, Християндемократическия и Християнсоциалния Съюз. Вчера те издигнаха официално кандидатурата й за канцлерския пост на Германия. Тя ще бъде може би първата жена, заемаща най-важният политически пост във Федералната република. Базата за този свой успех Ангела Меркел положи чрез едно мнимо поражение. След като в началото на 2002-ра година Ангела Меркел отстъпи на Едмунд Щойбер правото да издигне кандидатурата си за канцлерския пост, тя зае в замяна – един вид обезщетение - председателското място на коалиционната фракция в бундестага. Това затвърди позицията й до такава степен, че никой не се осмели да се съмнява във факта, че тя е ще първата жена кандидат за канцлерския пост на Федералната република.

Съвсем вероятно е също тя да стане първата жена канцлер в историята на Германия. Изследванията на общественото мнение сигнализират стабилна преднина в полза на Християндемократите. Те водят пред партията на Герхард Шроьдер с близо 15 процента. Също по отношение на коалициите в Германия червено-жълтата комбинация от християндемократи и либерали е далеч пред управляващата по настоящем червено-зелена коалиция. 60 процента от анкетираните германци са на мнение, че времето е назряло за промяна. Това напомня за парламентарните избори през 98-ма година, когато също 60 процента от германците жадуваха за промяна и успяха да я осъществят, възлагайки на Социалдемократическата партия и на Зелените задачата да сформират новото федерално правителство.

През 2002-ра година Герхард Шрьодер и червено-зелената коалиция успяха да повторят победата си от 98-ма. Големите наводнения след обилните валежи в Източна Германия дадоха на Герхард Шрьодер възможността да докаже волята си за действие, да демонстрира решителността си. Също твърдото му “не” на войната в Ирак беше в съответствие с мнението на мнозинството от германските избиратели. Изгоден за Герхард Шрьодер бе и фактът, че опозицията не успя да мобилизира избирателите си в Източна и Северна Германия. Въпреки ясната победа на Едмунд Щойбер в родната му Бавария и в съседен Баден-Вюртемберг, опозицията не успя да вдъхнови необходимото й мнозинство.

Германската опозиция възлага сега всичките си надежди на Ангела Меркел. Протестантката от Източна Германия ще се хареса повече на избирателите от северно-германскте провинции отколкото Едмунд Щойбер - католикът от южна Бавария. Меркел може да разчита изцяло на гласовете на избирателите в южните германски провинции, които по традиция предпочитат консервативните християндемократи. Социалдемократите са за тях не достатъчно убедителна алтернатива. Затова не им остава нищо друго, освен да се обединят зад кандидатурата на източногерманската протестантка.

Женската натура на Ангела Меркел ще повлияе на стила на водената от опозицията предизборна кампания. Меркел е красноречивото доказателство за падането на поредното типично мъжко владение. Офанзивата на решителните и способни жени на германската политическа сцена продължава. Крайно време е разумните мъже да осъзнаят, че е в тяхна полза не само да респектират това развитие, но и да го оценяват и подкрепят като вид обогатяване.