Англичаните и евроконституцията

�воето становище в статия за седмичника “Ди Цайт”:

Когато тази неделя председателите на ЕС – на Съвета, на Комисията и на Парламента – подпишат Берлинската декларация за постиженията на ЕС през неговата 50-годишна история, германската канцлерка Меркел ще призове колегите си да се обърнат сега към конституционния договор (наричан днес просто “институционна реформа”). Това ще бъде нов кошмар за британския премиер Блеър и неговия приемник финансовия министър Браун, защото във Великобритания няма мнозинство за подобна инициатива, без значение как ще се нарича тя.

Във вечната борба за разширяването и задълбочаването на Европа англичаните остават аутсайдери, стоейки винаги на страната на разширяването. Дейвид Камерън, младият водач на опозицията, с перспектива да стане министър-председател през 2009, заяви неотдавна, че през 21 в. Европа се нуждае от повече гъвкавост, а не от повече централизация. Той апелира към Брюксел да се заеме с трите най-важни според него теми: глобализация, глобално затопляне, глобална бедност. Той иска евентуално провеждане на референдум по конституцията.

Логиката на Камерън не е много далеч от логиката на съперниците му, Блеър и Браун. Блеър, който през 1999 заяви: “Ние сме прагматични, а не утопични визионери”, също си представя един ЕС, занимаващ се с глобални въпроси: промяната на климата, тероризма, международната престъпност, миграцията. Идеята за авангарадна група от държави в центъра на Европа изобщо не го вдъхновява. Най-многото, на което той е готов, е гъвкаво обединение с Франция, както в областта на отбраната. И не на последно място Блеър иска да разруши окончателно френско-германската ос.

Финансовият министър Браун пък би желал да направи всичко възможно за триумфа на вътрешния европейски пазар над протекционизма. Той пледира за общоевропейски фирмени обединения, които не знаят граници, и които укрепват мощта на лондонското Сити. Същевременно той иска да сломи властта на големите енергийни концерни, които спъват конкуренцията и пришпорват цените.

С една дума англичаните казват: добро е онова, което функционира. Британските политици преценяват предимствата на Европа приблизително така: евтини полети и телефонни разговори, чисти плажове, четириседмична отпуска по право, Михаел Балак в “Челси”, полският тенекеджия в Челтнам. А след десет-петнайсет години – добре дошли и на турците, които ще решат демографския проблем.

Това звучи доста прозаично. Но това искат англичаните, които не признават – или по-скоро забравиха - ролята на ЕС за укрепването на мира в Европа. Тяхната европейска представа за бъдещето се свежда до един ЕС, който налага своята “мека сила”, който се бори против мизерията в Африка и създава работни места. Само че, фрау Меркел, моля, никаква конституция!