Археологическа сензация в София

През тези дни цяла София изглежда фиксирана в бъдещето; всички политически пререкания, очаквания и надежди се концентрират върху 1 януари 2007, деня, в който по волята на мнозинството българи страната им трябва да стане член на ЕС. Цяла София? Не съвсем. Една малка група от предимно млади учени софиянци гледа сега в миналото. Въоръжени с малки, фини метлички те клечат в един дълбок изкоп и отстраняват наслоенията на вековете, за да покажат на света една археологическа сензация. Така поне смята главният археолог Захарин Величков за разкрития античен театър. Той обяснява, че по света има много амфитеатри, но малко са с такива размери, а още по-малко са разположени в центъра на един съвременен град. “Освен това – допълва той – никъде по средата на арената не е бил открит един още по-стар римски театър.” С гордостта на откривател Величков сочи каменния полукръг на някогашния оркестър на театъра на Улпия Сердика.

Според неговата хипотеза римският театър, открит в изкопа за основите на новата административна сграда на Националната електрическа компания, е от втората половина на 2 в. и вероятно е бил разрушен към края на 3 в. при изграждането на още по-големия амфитеатър. Намерени са голям брой бронзови монети, както и една златна монета с изображението на Константин Велики.

Руините от римско време не са нищо необикновено в София, напротив те са част от физиономията на града. Центърът на българската столица почива върху останките от древна Сердика, която в 271 г. става главен град на римската провинция Средиземноморска Дакия. На много места минувачът среща каменните останки от дългата история на София: в подлеза при някогашния Дом на комунистическата партия той може да премине през източната порта на Сердика, а във вътрешния двор на Президенството – да разгледа най-старата сграда в града, ротондата Св. Георги от 4 в.

Когато зърнал за пръв път София, Константин Велики – така поне твърди местната легенда – възкликнал: “Сердика, това е моят Рим!” Сигурно е във всеки случай, че през Късната античност Сердика, разположена между Витоша и Балкана и на кръстовището на стари търговски пътища от Европа към Азия и от Балтийско море към Средиземноморието, е притежавала както политическо значение, така и впечатляващ архитектурен облик. Това се потвърждава и от новите находки. Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров смята разкрития амфитеатър не само за най-големия на Балканите, а дори “за един от най-големите в Римската империя”.

Според изчисленията на археолога Величков арената на амфитеатъра е била с размери 60 на 43 метра, което я прави незначително по-малка от арената на Колизеума в Рим. На първо време обаче той е принуден да спре по-нататъшните разкопки – липсват пари, а и без туй първо трябва да се реши какво да се прави с обекта. НЕК е дала да се разбере, че е готова да изгради своето седалище на друго място в града. Археолозите имат важен съюзник в лицето на Борислав Бориславов, председателя на архитектурната комисия към софийския градски съвет. За него това е откритието на археологическия сезон. С тази преценка обаче едва ли ще се съгласят жителите на село Васил Левски, където преди няколко седмици бе открито едно доста добре запазено 2500-годишно селище на траките. България носи като дар на ЕС едно богато културно-историческо наследство.