Асад: диктатор по неволя

Затова сирийските тайни служби, който се чувстваха досега пълни господари в Ливан, се борят с всички сили срещу бунта на ливанците.

Само че режимът в Дамаск, както всички диктатури невъзприемчив за съвети, направи сума ти грешки: Асад раздразни американците, защото подкрепяше сродната иракска диктатура на партията Баас, а след свалянето на Садам даваше подслон на неговите партизани; израелците отказаха да преговарят за Голанските възвишения; иранците са за Асад опасни, непостояни съюзници; египетският президент Мубарак даде да се разбере, че е посъветвал подрастващия диктатор в Дамаск да се въздържа и изобщо да бъде по-внимателен – същия съвет му дадоха и саудитските владетели.

Това, което помага на Асад, е нежеланието на всички заинтересувани от вакуум на властта в Ливан и нестабилност в Сирия. Затова всички, от Йерусалим през Кайро до Вашингтон, искат изтеглянето на сирийските войски да стане поетапно, така че Ливан да не се превърне в рай за терористите на Хизбола.

39-годишният Башар ал Асад наследи диктатурата от баща си. Лицето му никога не е било младо, в него се чете недоверие, слабост, несигурност. На младия Асад му липсва не само чар и харизма, но и бруталната воля за власт на баща му, който дойде на власт с преврат, а после изби 20 хиляди ислямисти. Синът трябва да играе ролята на силен човек, защото иначе ще остане без власт. Впрочем той не искаше да става диктатор, а следваше очна медицина в Лондон. Когато обаче по-големият му брат, на чийто реализъм разчитаха не само израелците, а и сирийската търговска буржоазия, загина при катастрофа, бащата нареди на сина си веднага да се завърне от Лондон, предписвайки му бърз курс по диктатура. Когато през 2000 старият Асад склопи очи, неговият наследник започна с реформи, целящи да отворят Сирия за съвременния свят – за пръв път бе позволена и открита критика. Една година по-късно обаче експериментите приключиха и тайните служби отново залостиха капака.

Впрочем сегашната борба за власт в Ливан, която може да струва властта на Асад, се долавяше отдавна. Още преди две години египетският президент Мубарак призова за своевременно изтегляне. Той провидя, че предвид силовата американска концепция за демокрация, сирийската колонизация на Ливан не може да продължи дълго. Напразно. Всички тайни служби в региона приписват на Дамаск атентата срещу бившия ливански премиер Харири, който искаше най-сетне да се отърве от сирийците. Това, ако си позволим да цитираме Талейран, бе повече от престъпление – това бе глупост. Който и да е виновникът, ще плаща Асад.