Атентатът срещу Хитлер на 20 юли 1944.

Документален запис на новините от 20 юли 1944:

” Днес срещу фюрера беше осъществен бомбен атентат. С изключение на леки изгаряния и контузии фюрерът не е пострадал.Той продължи работата си и както беше предвидено прие Дучето за разговори.”

Когато новината се разпространява из Райха, слушателите още не знаят дали да вярват на това, че атентатът срещу Хитлер е бил неуспешен.

Ден след това обаче на 21 юли всички съмнения в достоверността на съобщението изчезват.Самият фюрер говори по радиото.

Цитат Хитлер:

"Една съвсем малка клика от амбициозни, безсъвестни и същевременно неразумни, престъпни и глупави офицери е организирала комплот, с цел моето ликвидиране и практическото съсипване на щаба на германския Вермахт".

Хитлер оповестява, че съзаклятниците ще бъдат преследвани безмилостно. Клаус Шенк граф фон Щауфенберг и трима от доверените му хора по това време вече са мъртви.

Малцина притежават волята и смелостта за активна съпротива срещу режима. Към тях принадлежи адютантът Евалд-Хайнрих фон Клайст, чиито баща също е бил посветен в плановете за атентата и впоследствие обесен от нацистите. Младият фон Клайст оцелява по чудо, въпреки че в най-драматичните часове е в близост до полковник фон Щауфенберг и активно участвува в съзаклятието. През 1994 година в телевизионно интервю по повод 50-та годишнина от атнетата срещу Адолф Хитлер той заяви.

Цитат фон Клайст:

"Дълбоко ме измъчваше това, че тези престъпления са извършени в името на Германия. И тогава си казах, че не е ввзможно да не покажем на света , че в Германия съществува и нещо друго. Имах и друго основание. Аз бях убеден, че съществува възможността неизброимо много хора да останат живи. За мен това беше много важно. И Германия нямаше да бъде така разрушена".

Официалната пропаганда окачествява атентата от 20 юли, като отчаян заговор на шепа хора. Хитлер и фанатичните му последователи обаче са силно загрижени за бойния дух на армията и морала на офицерския корпус. В следващите седмици и месеци са арестувани 1000 души срещу които се повдига обвинение за съучастие в опит за преврат. Около 200 от тях са осъдени от т.нар. "народен трибунал" за измяна на родината на смърт. Председателят на народния съд Фрайслер чете присъдите.

Цитат Фрайслер:

"Обладани от болни амбиции, безчестни и страхливи предатели са Карл Гьорделер, Вилхелм Лойшнер, Йозеф Вимер и Улрих фон Хазел. Те са участвували в съзаклятие /Гьорделер дори като политически военен шпионин на нашите врагове/ с група продали съвестта си офицери, която искаше да убие нашия фюрер. Те се осъждат на смърт. Цялото им имущество се иззема в полза на Райха".

Освен военните участвували в опита за преврат, са осъдени и разстреляни много политици от забранени партии, участници в съпротивата, църковни служители и членове на профсъюзите. Сред тях е и едрият собственик на недвижими имоти и офицер Улрих Вилхелм граф Шверин фон Шваненфелд. Когато той е разстрелян през 1944 в Берлин, синът му Детлеф е само на няколко месеца. Десетилетия след събитията от 20 юли той пише книга за атентата. Освен това той се ангажира активно във фондацията "20 юли", която заедно с федералното правителство всяка година почита паметта на участниците в неуспешния атантат срещу Хитлер.

Около мотивите на атантаторите все още се спори, съществуват различни предположения за тогавашното бъдеще на Германия при евентуален успех на атнатата. Но дори и отявлените критици не се осмеляват да обвинят съзаклятниците в липса на демократичен светоглед. Никой не се съмнява в искрените им намерения да освободят Германия от тиранията.