Аферата “САПАРД” – причини и следствия

Звучи като шамар за обикновените хора в България, че български бизнесмени са крали от еврофондовете. Не че кражбите са прецедент в българската действителност. Но в случая откраднатото е много, и от много богати хора.

Престъпната схема е проста – стари машини, произведени в Германия и Швейцария преди 30-40 години, са били пребоядисвани и с фалшиви документи са били внасяни в България и представяни за средства по програма “Сапард”. Това е механизмът на престъпниците. По него са били източени 7.5 млн. евро, които сега трябва да бъдат върнати от Държавния фонд “Земеделие”, т.е. от държавата. И още по-точно – от данъкоплатците, т.е. от нас. Ето защо казвам, че това е шамар за обикновените хора, които в крайна сметка ще платят сметката, без да са били на софрата с облажилите се в тази многоходова комбинация.

А на българския данъкоплатец му е омръзнало да плаща чужди грехове. Да си опресним малко паметта: Не бяха ли обикновените хора тези, които в крайна сметка плащаха и продължават да плащат за загубените дела в Страсбург; за фатално закъснялата приватизация; за сгромолясването на банковата система и последвалата невиждана инфлация; и не са ли пак обикновените хора тези, които в крайна сметка ще платят и милиардния външен дълг, натрупан от някогашната комунистическа номенклатура? Всичко това изглежда не е достатъчно, за да разберем днес, че ще ни се наложи да плащаме и за злоупотребите с парите от еврофондовете!

Ако се доверим на ресорния министър Нихат Кабил, сега държавата ще върне парите на ЕС, а пък после щяла да си ги търси от участниците в източването. И щеше да му повярваме, ако имаше поне един случай на върнати откраднати пари. Да не би кредитните милионери да се издължиха някога? И това е само едно от опроверженията.

Забележете само какви аргументи адвокатът на един от задържаните – бизнесмена Людмил Стойков, смятан за един от най-богатите хора в България днес, представи при разглеждането на мярката му за неотклонение – Стойков не би могъл да участва в подобно престъпление, тъй като за него сумата от 7.5 млн. евро била всъщност “ежедневни” разходи. Само това му трябва да чуе още изтерзаният български данъкоплатец - лъган и ограбван, брулен и ошушкван до дъно, примамван и отново отърсван като брашнен чувал - че го ограбват хора, чийто джобни пари са от порядъка на някакви си петнайсетина милиона лева!

Ако продължим в този ред на мисли ще стигнем и до вината на държавата. Проектите по програма “Сапард” се одобряват от държавния фонд “Земеделие”, т.е. от служители на държавна заплата, която се формира отново от труда на данъкоплатците. Тези служители трябва да проверяват документите за субсидираните с пари на ЕС проекти по “Сапард”. И в този смисъл те също имат вина, че или не са установили нередности, или просто са си затворили очите. И в двата варианта обаче те със сигурност имат от какво да се притесняват. Много ми е трудно да си представя, че на специалисти, каквито се надявам да са хората на Кабил, можеш да им пробуташ машини от времето на Априлския пленум и Указ 56-ти без те да забележат измамата. Много съм любопитен, какво точно ще открие започналата проверка на въпросните държавни служители на държавна заплата.

Накрая да споменем и още два факта – един нерадостен и един радостен. Нерадостният се състои в това, че отново сме принудени да действаме по сигнал “отвън” и под външен натиск за разкриването на измамата. Хубавото е това, че разплитането на кълбото вече не е чисто българска работа. А това е най-добрата гаранция, че случаят няма да бъде заметен под килима, и надежда, че виновните ще си получат заслуженото.