Аферата с визите

ръководни функционери на партията на Зелените демонстрират през последните седмици удивителна невъзмутимост. За неуредиците, довели до това, че да кажем чрез германското посолство в Киев каналджийски банди са успели да вкарат нелегално в Германия голям брой хора, за тези неуредици те, Зелените, нямали никаква вина. Вярно е, че облекченията за получаване на визи бяха въведени още от правителството Кол, но е вярно също така, че по време на управлението на червено-зеленото правителство броят на молбите за виза рязко се е увеличил - и почти всички са били одобрени. По този въпрос Фишер, както и другите ръководители на Зелените мълчаха прекалено дълго. Сега те се сплотяват около своя лидер - и се изолират от обществеността. Това била кампания срещу най-популярния политик на републиката, направлявана от опозицията и естествено от медиите.

Това не е съвсем невярно. Фишер бе дълго време любимецът на медиите и сега някои си го връщат, за да пречистят съвестта си след годините на "култа към Фишер". Вярно е също, че не всичко, което министерството на Фишер измисли относно практиката за раздаването на визи, е било сбъркано. Прословутият указ от 2000 улесни получаването на визи от учени и хора на изкуството. Това улесни обаче и злоупотребите, и Фишер прекалено дълго гледаше безучастно ставащото в германските посолства в Източна Европа. Сега неговата партия се вижда изправена пред една малка криза и патриархът поема отговорността. Какво точно има той предвид не е ясно, сигурно е само, че не мисли за оставка.

Дотам няма и да се стигне, тъй като правителството е сложило край още през миналата година на оспорваната практика с визите. Но няма съмнение, че реномето на външния министър е накърнено. Зелените като партия също ще пострадат. Години наред те бяха специалисти в това да изтъкват грешките на старото правителство и да настояват за изясняване на станалото. С една дума - те бяха добра опозиционна партия. Но сега се вижда, че Фишер не е много добър в ролята на потърпевш.

Зелените пропуснаха момента да се спправят енергично с този проблем. Сега вредата е налице. Удивително е колко дълго подценяваха те важността на станалото. Удивително е също, че ръководният им кадър не проявява почти никаква самокритичност.