Ахмадинеджад вкара Иран в задънена улица

Президентът Махмуд Ахмадинеджад бие всички останали ирански политици по умението си, да владее масите и да ги мобилизира. Рецептата му е проста: Той се представя за човек от народа и това въздуйства. И действително Ахмадинеджад произлиза от социалните низини, той и сега не води разточителен живот и се ползва със славата на некорумпиран - нещо, което го отличава от повечето останали известни политици на Иран.

Тъкмо тези негови качества вероятно изиграха решаваща роля за изборната победа на Ахмадинеджад в края на юни 2005 година – постигната вярно на балотаж, но затова пък с впечатляващите 61% от гласовете. Подобна разлика пред считания за фаворит Али Акбар Рафсанджани беше така изненадваща, че дори бившият председател на парламента и също кандидат за президентския пост Мехдr Каруби публично заговори за изборна измама. Тези упреци отдавна замряха и особено откак Ахмадинеджад на 3 август 2005 година пое президентския пост на Ислямската Република. Оттогава насам той непрекъснато поддържа вълненията в световната политика. Благодарение на популистки декларации, анти-израелска и анти-американска реторика и самоуверено-провокативно поведение в атомния конфликт, само за една година Ахмадинеджад успя да докара на страната си повече външнополитически проблеми отколкото всички негови предшественици взети заедно. Ахмадинеджад засили особено атаките си срещу САЩ :

Ахмадинеджад:

“Идват и обвиняват нашия народ в нарушаване на човешките права и свободи. Ако господ е пожелал, ние ще ги изправим пред съдилищата на народа. Нашият народ притежава културата на мъченичеството и саможертвата. Нашият народ има култура и цивилизованост, това е свободен и революционен народ”.

Изборната победа на Ахмадинеджад от една страна се дължеше на политическата резигнация у иранците, от друга страна – на нереализираните надежди на непривилегированите за по-добро бъдеще. Ахмадинеджад, който по образование е инженер и две години преди това беше станал кмет на Техеран, им обещаваше помощ. И действително той се ангажира за това, обикновените хора по-лесно да получават евтини кредити, по-лесно да могат да закупуват жилища или да сключват здравни осигуровки. В същото време в Иран бързо стана ясно, че властта на Ахмадинеджад няма да е без проблеми. Новият президент бързо наложи доста твърда линия на поведение в атомния спор и демонстративно обявява, че страната му никога повече няма да се отказва от правото си да обогатява уран. В същото време Ахмадинеджад отвори и втори фронт на нападенията си : срещу Израел,като заяви, цитирайки революционният водач Хомейни, че Израел трябвало да бъде изтрит от географската карта на света.

Ахмадинеджад:

“Щом вие европейците казвате, че през втората световна война сте унищожили шест милиона евреи..щом наистина шест милиона евреи са били изгорени в крематориуми... и това явно е вярно, тъй като винаги го повтаряте и наказвате всекиго, който е на друго мнение. Вие осъждате даже ваши учени, които са на различно мнение. Затова ние ви питаме: Щом като наистина сте извършили това огромно престъпление – защо потиснатият палестински народ да бъде осъден да страда затова ? Щом престъплението е извършено от вас, би трябвало вие да плащате за това. Нашето предложение остава непроменено: След като сте извършили престъпление, би било редно, вие да отстъпите една част от територията на вашата страна и да я предоставите за ползване – в Европа, САЩ, Канада или Аляска – за да могат те да основат своя държава. Можете да бъдете сигурни, че иранският народ няма да има нищо против това.”

Една година, след като Ахмадинеджад пое властта, той все още успява да събира възхищението на иранския народ. В политическо отношение обаче той вкара страната в задънена улица. Най-логичното политическо обяснение за това е следното: Ахмадинеджад се опитва да възстанови атмосферата на ранната ислямска република. Защото само в подобна самоналожена изолация е възможна трайната власт на лидери от типа на Ахмадинеджад.