Балканизация на ЕС?

В началото авторът прави паралел между опустошаващите пожари, засегнали Гърция през лятото на 2007, с последните безредици из редица гръцки градове. И тогава и сега причините за опустошенията са доста сходни - гласи изводът и ги изброява: Нестабилен, отчасти рухнал държавен ред, подкрепяна от управляващите организирана престъпност, дезорганизация и липсващо обществено единство са в основата на нещастията, които нападат страната. Тук не става дума за природни катастрофи, чиито жертви са гърците. Това са самовзривяванията на един ред, който най-подходящо би могъл да бъде характеризиран с понятието "слаба държава".

Непотизъм и обширна корупция

Тази характеристика представя гръцката катастрофа в една светлина, в която до сега се проявяваха главно страните в преход на бившия Източен блок от региона. Непотизъм, обширна корупция и едно системно обществено и политическо занемаряване са онези форми на прояви, които са общи за Гърция и редица държави от югоизточната периферия на Европа, и които поради регионалната си честота стават характерна разлика между Европейския Север и Юга. Това е разлика, която в своята смесица от новоприети и стари членки на общността, досега не е била вземана на сериозно от европейската администрация или пък не е било разрешено да се обявява открито.

При близко вглеждане става ясно, че Гърция показва доста лоши паралели със страните в преход от региона. Така и до днес не е разпределена висока двуцифрена сума в милиони от дарения за жертвите на пожарите от 2007 година, защото засегнатите не могли да докажат собствеността си. В Гърция все още няма национален кадастър, който да обхваща всички земи. В България, Румъния, разпадните продукти на бивша Югославия и Южна Италия обаче става дума не само за проблеми от организационен характер. В югоизточните покрайнини на Европа трябва постоянно да се очакват различни форми на катастрофи, за които не помагат обичайните инструменти на европейската политика за развитие.

Механизмите на ЕК - беззъби оръжия

Там където досегашните механизми на санкции на Брюксел се оказаха беззъби оръжия дори по отношение на старите страни-членки, въпросът придобива още по-голяма острота по отношение на новите. Случаят с Гърция сочи, че дори след десетилетно членство в общността, не може да се намери лек за определени форми на обществено занемаряване. ЕС се нуждае от нови форми на асоцииране, каквито се дискутират например за Турция. Трябва да е възможно също така, подобни държави да се поставят под своего рода карантина и строго наблюдение, докато не постигнат европейските стандарти. В противен сблучай, ЕС няма да европеизира Балканите, а ще настъпи балканизация на ЕС.