Банковите преводи на емигрантите като важен инструмент на борбата срещу бедността по света

Световната банка отрежда на паричните преводи на емигрантите важна роля в борбата срещу мизерията.Близо 70 на сто от преводите – 167 милиарда долара бяха изпратени в развиващите се страни. По този начин тези страни са получили два пъти повече от мигрантите си отколкото под формата на помощи за развитие.

В редица развиващи се страни тези преводи представляват най-крупният източник на външни капитали – до една трета от БВП за някои от тях – напр. за Молдова, Лесото или Босна-Херцеговина. Най-много средства в световен мащаб се изпращат в Индия, следвана от Китай и Мексико.

“За Германия много, много важни са бившите югославски страни, а също така бившите страни от Съветския съюз и Турция. А сега срещаме все повече и повече имигранти от Азия, от Китай и Виетнам”.

Обяснява Ян Хилеред, шеф за Централна Европа на водещата на пазара фирма за парични преводи Уестърн Юниън.

Повечето средства, превеждани от мигранти, идват от богати към бедни страни. Ала трансферите от развиващите се страни – т.н. “южно-южни парични потоци” – съставляват не по-малко от 35 до 45 на сто от общата сума. Според преценката на Ян Хилеред едва 35 % от населението в развиващите се страни притежават банкови сметки. Поради това мнозина се принудени да прибягват към фирми като Уестърн Юниън.

Лошото е, че мигрантите могат често да превеждат пари в родните си страни само срещу сериозно заплащане, критикува Световната банка. Банките и трансферните бюра си начисляват понякога 10-15 % комисионни и такси. В доклада си за икономическите перспективи 2006 СБ издига искането за повече конкуренция и по-добри банкови услуги в страните-получателки, тъй като банката е убедена, че в редица страни с ниски доходи съществува взаимовръзка между преводите и намаляването на бедността, както е напр. в Уганда, Бангладеш и Гана.

Обратната страна на монетата е, че стихийната миграция води и до изтичане на специалисти, което не може да се компенсира с никакви преводи. Флорин Вадеан е научен сътрудник към групата по изследване на миграцията в хамбургския Световен икономически архив. В момента той пише дисертацията си на тема “парични преводи до родината” и е наясно, какво би могло да смекчи изтичането на мозъци:

“Необходими са определени макроикономически политики, за да оказват тези преводи положителен ефект върху икономиката. От една страна – ниска инфлация и гъвкава валутна политика. Освен това така се подкрепят инвестициите, увеличава се достъпа до капитали и т.н.”

Ако тези условия се спазва мигрантите биха могли с преводите си да повишат реалните доходи в световен мащаб.

За да се постигат печалби СБ предлага на развиващите се страни да сключват договори със страните, в които мигрират гражданите им. Така би могло да се улесни намирането на работа и изпращането на преводи в родината. Та нали в крайна сметка имигрантите са от полза и за икономиките на страните-домакини.