Барозу беше единодушно номиниран за президент на Европейската комисия

Срещата завърши изключително бързо: след само половин час, държавните и правителствени ръководители се бяха споразумяли около поста за шеф на Европейската комисия. Жозе Дурау Барозу беше единодушно номиниран за наследник на сегашния президент Романо Проди. Самият Барозу изрази благодарността си - изцяло в европейски стил - на три езика : португалски, английски и френски. Той каза:

Барозу:

"Много съм щастлив и горд, че бях единодушно номиниран. Това показва, че евентуалният нов президент на Европейската комисия отговаря на всички изисквания за да ръководи една силна Комисия. В Европа се нуждаем от силна Комисия, която притежава авторитет и може да работи съвместно с Европейският парламент."

Това, че гласуването премина толкова гладко, се дължи до голяма степен на подгтотвителната работа на ирланският председателстващ Бърти Ахърн, който в двустранни разговори с всички държавни и правителствени ръководители беше уточнил позициите и се беше уверил, че новият кандидат е приемлив за всички. По повод номинирането на Барозу , Ахърн каза:

"Жозе Мануел Дурау Барозу има качествата, от които се нуждае на една силна и независима комисия в наше време. Много съм щастлив, че той беше номиниран. Знам, че ще ръководи комисията с енергия, визии и настойчивост. Той знае, освен това, че ще бъде подкрепен от членовете на комисията при преодоляването на предизвикателствата, които предстоят."

Дурау Барозу беше идеалният компромисен кандидат - той произхожда от малка страна, която принадлежи както към евро-зоната, така и към общността на Шенгенските държави, притежава управленчески опит и говори свободно английски и френски. Германският канцлер Шрьодер, който би предпочел на поста да види белгийския премиер Ги Верхофстад, след номинацията каза:

Шрьодер :

"Той не беше моят кандидат. Би било погрешно, сега да се държим така, сякаш такова нещо не е имало. Но, при положение, че Европарламента го подкрепи, той ще стане нашият общ президент и ние смятаме да го поддържаме с всички сили".

Докато номинирането на Барозу в правителственият Съвет беше повече и по-малко формално, гласуването в Европейския парламент все пак може да се окаже и доста напрегнато. Защото Барозу може да разчита на гласовете на депутатите от Европейската народна партия, но те сами по себе си не са достатъчни. А фракциите на европейските социалдемократи, на либералите и зелените засега изразяват сравнително отрицателно отношение. Критиците на Барозу твърдят, че му липсва необходимото профилиране по европейска политика, както и способността да увлича след себе си хората. Задачите, които ще стоят пред Барозу, след евентуалния му избор също няма да са леки. Ще се започне например с борбата за разпределение на постове в Европейската комисия. Германия би желала например да види своя представител Гюнтер Ферхойген като суперкомисар по икономическите въпроси. Франция се надява да получи поста на еврокомисар по валутните въпроси. Един пост все пак е уточнен още отсега: Хавиер Солана ще бъде бъдещият европейски външен министър. Той ще встъпи в тази длъжност обаче най-рано през 2006 година, когато влезе в сила новата Европейска конституция.