Безкомпромисният борец за защитата на климата Щефан Рамсторф

Щефан Рамсторф е един от най-реномираните в света изследователи на климата и съавтор на на актуалния доклад на Съвета по световния климат към ООН, публикуван тази година. Опит за портрет на учения от Потсдам:

“Казвам се Щефан рамсторф. Аз ръководя сектора за системен анализ на Земята – допреди един месец се наричаше климатични системи – в Потсдамския изследователски институт за последствията от климата.

Това е той, педантът, повел свещена война срещу инакомислещите, както можеше наскоро да се прочете във Франкфуртер Алгемайне цайтунг и в Шпигел онлайн. Сега Щефан Рамсторф седи спокойно в своя институт на върха на т.н. “Телеграфетн хълм” в Потсдам и гелда през прозореца към парка. Ала той може да изглежда и съвсем иначе. Последно през август Рамсторф в статия във вестник бичуваше журналистите с остър тон, че все още се съмняват в изводите на изследователите на климата. Общественият диспут обаче, както твърди самият, му коства усилия:

“От това не се получават нито лаври, нито радости, а само ядове. Ала всеки път, когато във вестника излезе подобна скептична статия, където пише, че хората допринасят съмо три на сто за емисиите въглероден двуокис и подобни неща, при мене заваляват писмени питания и вместо да напиша сто и-мейла, си струва повече сам да напиша статия, в която да изясня нещата”.

Рамсторф изяснява изказвания като на американеца Фред Сингър, когото и германските медии обичат да включват в материалите си като експерт по климата. Той още преди години започна да отрича, че изобщо има нещо като промяна в климата, а сега вече го смята за непредотвратим. Сингър в това отношение принадлежи към едно съвсем малко малцинство, обаче го цитират често, защото медиите според Рамсторф винаги обичат да имат и глас против. Тогава се задейства и Рамсторф, 47-годишният учен не може да понася, когато се борави небрежно с фактите. Тогава той започва да върти телефоните на главни редактори или пише “обяснителни записки”. Критиците му не харесват тона, с който си служи, но спрямо аргументите му почти няма съмнения.

“Знаем, че концентрацията на въглеродния двуокис днес е значително по-висока отколкото през последните 650 хиляди години история на климата. Знаем, че човекът е отговорен затова и знаем също така, че покачването на концентрацията на въглероден двуокис е предимно отговорна за затоплянето на климата през последните десетилетия.”

Че рамсторф може да каже това така ясно и разбираемо също го прави привлекателен за медиите. Докторът по океанология работи в Потсдам от 1996 г., член е на Световния съвет по климата на ООН, който наскоро бе удостоен за Нобелова награда за мира, а освен това е ичлен на Научната консултантска група “Глобални изменения в околната среда към германското федерално правителство, което кара противниците му да твърдят, че Рамсторф, така да се каже, с одобрение на правителството е повел кръстоносен поход срещу скептиците по отношение на климатичните промени. Ала този консултантски съвет често е отправял и хапливи критики по адрес на правителството. Рамсторф във всеки случай иска да остане научен работник:

“Не искам да се впускам в политиката. Мисля, че нито съм подходящ затова, нито пък би ми доставяло удоволствие, а нали човек трябва да прави онова, което умее. Самата климатична система ме впечатлява много и изследванията по тази тематика ми доставят неимоверно удоволствие. По-малко удоволствие доставя, естествено, човек винаги да се изправя пред обществеността като приносителя на лоши вести, ала в крайна сметка и не бива да се крием в кулата от слонова кост”.

А в това Щефан Рамсторф не биха обвинили и най-непримиримите му противници.