Безмълвно разделение на Ирак?

Майкъл О Ханлън отдавна се занимава с иракския проблем. Той е безмилостен критик на политиката на президента Буш и неговите грешки. Затова О Ханлън, който работи в известния вашингтонски Институт Брукингс, излиза сега със собствена концепция:

“Кюрдистан – Шиистан – Сунистан.”

Така звучи разделението на Ирак по етнически и религиозни линии. Майкъл О Ханлън е убеден, че и с повече войски, САЩ няма да успеят да потушат насилието в страната. Суните избиват шиити и обратно, затова единственият изход бил в разделението на Ирак на три автономни части:

“Това вече става на практика: до 100 000 души биват всеки месец насилствено прогонвани от родните си места. Налице е етническо разделение, което прилича на онова в Босна. Така че ние би трябвало да обмислим направляването на този процес, вместо да го оставяме на самоубийци и всевъзможни въоръжени банди.”

О Ханлън припомня, че когато международната общност започна най-сетне да организира разделението на Босна според етнически и религиозни белези и под военна закрила – тогава именно се сложи край на насилието. Той препоръчва същия метод и по отношение на Ирак. Първо, контролирано преселване и помощ за започване на новия живот, а после съставянето на слабо централно правителство и три независими територии със собствена полиция и армия.

О Ханлън подчертава, че иракчани трябва сами да се решат на тази стъпка, а не да бъдат насилени от американците. Сунитите, които са в малцинство, се опасявали, че ще се окажат ощетени:

“Докато сунитите не повярват, че получават справедлив дял от петролните постъпления, те ще се борят за достъп до петролните кладенци и за централизиран Ирак. Разделението ще стане възможно едва когато сунитите бъдат убедени, че ще получат онова, което им се полага.”

Майкъл О Ханлън е обсъдил своя план с представители на иракското правителство и с високопоставени съветници в Белия дом. Най-интересното, според него, е, че в Белия дом го изслушали много внимателно. Официално обаче американската политика продължава да отстоява единството на Ирак. Неофициално: все по-малко американски политици вярват в това.

Концепцията на О Ханлън представлява последен опит иракското фиаско на Вашингтон да бъде удържано в поносими граници:

“Това е план за запазването на собствените ни интереси. Ако не изпробваме концепцията за тройно разделение на Ирак, тогава по-добре да се откажем от всякаква надежда за стабилност в региона след изтеглянето на нашите войски.”

А това означава също: край на визията за демократичен Ирак и за либерализирането на Близкия Изток. Във Вашингтон сега се мисли само за ограничаване на щетите.