Безредиците във Франция

Как само си приличат картините - маскирани буйстващи младежи, тежковъоръжени полицаи, горящи автомобили, осветяващи нощните сцени на размирици и безредици. Франция през есента на 2007 година наподобява на Франция от есента на 2005 година. А това поражда съмнението, че оттогава до днес нищо не се е променило. Как иначе бихме си обяснили това, че едни и същи събития предизвикват една и съща реакция. Тогава - преди 2 години в основата им стоеше една неуспешна полицейска акция, а сега - един нещастен случай, в който бе замесен полицейски автомобил.

И отново новината, че са загинали двама младежи, се оказа достатъчна за избухването на бунтове и размирици. Не може да има никакво оправдание за прибягването до ексцесии - и кой ли би оправдал хора, които хвърлят коктейли "Молотов" срещу полицаи, подпалват коли или училища? Грижа на държавата е да осигури ред и законност. И не е приемливо това, че понякога предградията се превръщат в зони, в които не важи никакво право.

Времето минава, проблемите остават

Преди две години безредиците продължиха цели 3 седмици, а положението беше овладяно едва след обявяването на извънредно положение. И този път настроенията ще бъдат туширани, рано или късно. Тогавашният вътрешен министър на Франция днес е президент. Но въпросът е - какво друго направи Никола Саркози оттогава за решаването на проблемите, за които тогава всички се съгласиха, че са абсолютен приоритет?

В предизборната си кампания кандидатът за президент все заобикаляше предградията. Той така и не отиде при хората от предградията, защото неговите съветници сметнаха, че е твърде висок рискът, в резултат на такава визита по телевизията да се появят кадри, които не се вписват в представата за блестяща предизборна кампания. След изборите президентът показа решителност и твърдост, но в грешни области - роди се една програма за 15 млрд. евро с данъчни подаръци за добре печелещите и беше затегнато законодателството за чужденците. За повече не му стигна времето.

Без перспектива

Младежите от ниските социални слоеве се чувстват изолирани и отблъснати. Те вече не виждат никаква перспектива за себе си на пазара на труда, затова и още в училището настъпва отпускане. Държавата, нейните законни представители и институции те възприемат като вражески и репресивни органи, с които те се сблъскват само когато са нарушили правилата. Недоверието е безгранично, а яростта - толкова силна, че може всеки момент да избухне.

Разбира се, вината за това не може да бъде приписвана само на сегашното правителство, в което работи и държавен секретар по въпросите на ниските социални слоеве. Проблемите са се трупали в продължение на десетилетия, и също толкова време ще бъде необходимо за тяхното отстраняване. Но не може да не ни тревожи това, че към тяхното решаване не се пристъпва с необходимата твърдост и решителност. Още повече при един суперактивен президент, който е решен да се справи с всичко, което му се струва важно. Очевидно предградията не влизат в това число.