Безсилието на американската външна политика

Януари 2002: с блестящи очи и решителен израз на лицето президентът Джордж Буш говори за остта на злото – Иран, Северна Корея и Ирак, както и за решимостта си да действа:

“Ще обмислим нещата добре. Само че нямаме време. Аз не чакам напредък, когато ни грози опасност. Аз няма да чакам заплахата да дойде още по-близо.”

Президентът Буш 2006. Той говори отново, но този път думите му изглеждат насилени и неуверени. Сега той пледира за дипломатичен подход и търпение:

“Виждате как работи дипломацията. Не само в Северна Корея, а и в Иран. За някои може и да е болезнено цялото това бавене, но дипломацията изисква време. Дипломатическият процес е дълъг и труден.”

Все още, впрочем, става дума за остта на злото: от Ирак пристигат ежедневно съобщения за нови изтребления, Иран разиграва мускулите си, а Северна Корея нагло и безнаказано изпробва своите ракети. Републиканци консерватори като Нют Гингридж твърдят, че правителството е изгубило авторитета си:

“Заплашвахме корейците със страшни последици, ако изстрелят своите ракети. Те обаче ги изстреляха. Тогава почнахме да ги плашим с китайците. Пак нищо не стана. После заплашихме с една още по-твърда резолюция на ООН. Получи се обаче една слаба резолюция, защото в противен случай китайците щяха да наложат вето. И всичко това без никакви последствия.”

Уилям Кристол, публицистичната звезда на консерваторите, избира най-обидната за един консерватор критика: външната политика на Буш била “клинтънианска”, тоест сякаш в Белия дом бил все още Клинтън. Буш се оправдава:

“Някои казват, че Америка действала винаги на своя глава. Напротив: ние създадохме едно многостранно пространство за решаване на възникващите проблеми. А се знае, че проблеми не се решават за една нощ.”

Щом републиканците, партията на президента, атакува Буш, какво остава за опозиционните демократи. Всеки ден в Ирак е доказателство за военното и политическото безсилие на Америка – казва демократът Джоузеф Байдън и допълва:

“Ние нямаме успех в Ирак, защото нямаме политически решения. Провалът на сегашното правителство при разработването на съответната политическа стратегия за Ирак не позволява да се говори за успех.”