Безсилието на турската армия срещу ПКК

От 25 години вече турската армия така и не успява да победи партизаните на Кюрдската работническа партия. Дори на турските генерали междувременно е ясно, че тази война не може да бъде спечелена. Само че те признават това едва след като излязат в пенсия. Наскоро лидерът на пуча от 1980 генерал Кенан Еврен призна публично, че е било грешка да се забрани на кюрдите да използват собствения си език. А бившият началник на генералния щаб Хилми Юзкьок, пенсионер от миналата година, изтъква стопанския срив в отдавна изоставените на произвола им кюрдски области на Турция. Човек се пита само защо съответните фактори не извлекат верните изводи от тези преценки. Отговорът е прост: защото липсва смелост за промяна на курса.

Впрочем това се отнася и за кюрдите, тъй като ПКК не е постигнала почти нищо за кюрдския народ. Изобщо противниците отдавна са достигнали мъртвата точка на своя конфликт. Правителството в Анкара би могло да я преодолее, ако направи така че кюрдите да не се чувстват хора с по-малки права. Това би уронило и подкрепата за ПКК. Само че докато проблемът се експлоатира вътрешнополитически, няма никаква надежда. Защото опозицията дори надминава генералите с войнствените си призиви.

Бойните действия срещу кюрдите на иракска територия имат и едно извънредно интересно външнополитическо измерение. За пръв път Вашингтон е дал явно съгласието си за въздушни бомбардировки по обекти на ПКК в Северен Ирак. За кюрдите там това трябва да е истински шок, защото те смятаха, че в лицето на американците имат един могъщ покровител. Симпатиите на иракските кюрди към турско-кюрдските партизани на ПКК са далеч от всякакъв ентусиазъм, но те изпитват истински страх от Турция. Та нали Анкара не спира да повтаря, че не желае никаква кюрдска държава в съседния двор. Но такава държава съществува фактически - макар (все още) като част от Ирак. В Анкара започват да се примиряват постепенно с този факт.

Но опасенията на кюрдите няма да се разсеят така скоро. Още повече, че последните бойни акции на турците ги подсилиха допълнително. По този начин Турция не печели нови приятели, макар Америка да мълчи - и Европа също.