Безсилието на южносуданците

До голяма степен бунтът в Дарфур е подражание. Впечатлени от успеха на Народно-освободителното движение на Судан, което се присъедини към правителството в Хартум, племената в Дарфур също грабнаха оръжие, за да принудят централното правителство на отстъпки. Само че докато първоначално бунтовниците бяха подкрепяни от южносуданците, днес последните се дистанцират от тях – особено след като ръководството на Народно-освободителното движение бе поето от Салва Киир.

Правителството на националното единство така и не можа да постигне единодушие по въпроса дали да разреши разполагането на войски на ООН в Дарфур, за да защищават цивилното население. Докато президентът Башир категорично отхвърля разполагането на “сини каски”, вицепрезидентът Киир подкрепя тази инициатива.

Съветникът на държавния глава Бона Малвал, който представя южносуданските сили, несвързани с Народноосвободителното движение, смята, че Киир и неговото движение са се дискредитирали с откритата си подкрепа за искането на ООН. Малвал казва, че Киир могъл да постигне тази цел, ако въздействал търпеливо и неуморно върху Башир, вместо да заявява шумно исканията си. В това Башир съзрял нарушение на принципите на лоялност, на които се опира правителството на националното единство.

Малвал обяснява създалата се безизходица с лошия съвет на американците, които решили, че Народноосвободителното движение ще успее да преодолее съпротивата на Башир. Само че станало точно обратното и сега Вашингтон не разполагал повече с възможности за оказване на натиск върху суданския президент; южносуданското влияние върху властта намалявало.

Колкото и да съчувства на изтерзаното население в Дарфур, Малвал не е готов заради Западен Судан да застраши обещаното от Хартум самоопределение за Южен Судан. Той окачествява като грешка енергичната подкрепа за дарфурските бунтовници, оказвана навремето от бившия водач на южносуданското освободително движение Джон Гаранг.