Безсилната световна сила – ролята на САЩ в решаването на въпроса за иранската атомна програма

о инициатива на САЩ. Какви са опциите на американската политика в това отношение? Подробностите от Георг Шварте.

Директорът на националното разузнаване на САЩ Джон Негропонте направи изявление пред сенатската комисия по разузнаването, в рамките на което той посочи основните заплахи за сигурността на СЩ и света като цяло. Непосредствено след Ал Кайда Негропонте спомена Иран.

“Нашата главна грижа продължава да бъде предположението, че Иран би могъл да притежава ядрени оръжия.”

Иран е единствената държава в света, с която СЩ не поддържат директни контакти на правителствено равнище. Причина за това е заложническата драма в американското посолство в Техеран през 1979-та година. Въпросът за иранската атомна програма би могъл да се превърне за Щатите в предизвикателство, по-опасно от това в Ирак, предсказват някои американски политици. Администрацията на Джордж Буш се придържа до този момент към следната стратегия – заплашване, изчакване, търсене на съюзници.

“Имаме различни възможности, като военната намеса би трябвало да е последният вариант. На първо време трябва да концентрираме усилията си върху дипломацията”, заяви американският държавен глава.

Тази дипломация напомня обаче прекалено много на предвоенния конфликт с Ирак. Макар и Европа и Вашингтон да са като цяло единни в позицията си по отношение на Иран, тесните търговски партньори на Техеран Русия и Китай ще се замислят сериозно дали да подкрепят в Съвета за сигурност налагането на санкции. Също САЩ не държат да заемат позицията на съдник, казва държавният секретар Кондълийза Райс.

“Посланието ни към иранското население е ясно и еднозначно: не целим да изолираме народа.”

Ако пътят на дипломацията отведе до задънена улица, налице е и втора възможност – налагането на икономически санкции. И в това отношение обаче Иран изглежда подготвен, казва директорът на американскто разузнаване Джон Негропонте.

“Иран умножи търговските си партньори като контрамярка срещу налагането на санкции.”

40 процента от търговските контакти на Иран са с Европа, същият дял се отрежда на сделките му с азиатските държави. Едни от най-важните търговски партньори на Техеран са Русия, Китай и Индия. За разлика от САЩ - всички американски президенти от Джими Картър насам са се застъпвали за изостряне на санкциите срещу Иран. Резултатът от това е обаче доста проблематичен, тъй като най-мощното оръжие в ръцете на Техеран е не ядреното, а петрола, казва сенатор Барак Обама от щата Илинойс.

“Ние плащаме на Иран ежедневно милиарди, защото се нуждаем от петрол.”

Налагане на петролни санкции срещу Иран, четвъртия в света доставчик на ценната суровина, е поне на теория една от разглежданите възможности. В САЩ това би довело обаче до 100-процентово покачване на цените за гориво, а и Китай и Русия никога не биха подкрепили подобно предложение.

Последната опция, военната намеса, е според американски експерти най-неудачната. Макар и да потвърди подкрепата си за Израел в случай на военен конфликт с Иран, американската армия е заради постоянното си присъствие в Афганистан и Ирак вече на ръба на възможностите си. Военната интервенция в Иран би означавала освен това ясен сигнал за Арабския свят.

Във връзка с трите опции на американската администрация по отношение на Иран, а именно дипломация, санкции, военна намеса, републиканският сенатор Джон Маккейн прави следното лаконично обобщение.

“За жалост американският президент не разполага с удачно решение на проблема.”